— Може би няколко пъти през годините. Трудно е да се каже, защото тогава не посягах към бутилките, за да ги излея. — Бил въздъхна. — Може би няколко пъти, по това време на годината. Когато наближат дните, които наричате Седемте.
— То се гаври с нас. Гаври се с теб. Върви във фермата, помогни там.
— Добре. — Бил се изправи. — Каквото и да е то, няма право да използва майка ти по този начин.
— Няма.
Когато баща му тръгна, Гейдж изруга под носа си.
— Почакай. Не мога да забравя и не зная дали някога ще мога да простя. Но зная, че ти наистина я обичаше. Зная го и съжалявам, че я загуби.
В очите на Бил проблесна нещо, което Гейдж с неохота прие като благодарност.
— И ти я загуби. Не си позволявах да мисля за това толкова години. Загуби майка си, а с нея и мен. Ще нося вината до края на живота си. Но няма да пия днес.
Гейдж отиде право в квартирата. Влезе и се качи по стълбите. Куин се показа от стаята си, увита в хавлия.
— О, здравей, Гейдж.
— Къде е Сибил?
Куин повдигна кърпата малко по-високо.
— Може би е в банята или се облича. Бяхме на фитнес. Тъкмо щях… няма значение.
Той се вгледа в лицето й. Страните й изглеждаха леко поруменели, а в погледа й се четеше вълнение.
— Станало ли е нещо?
— Какво? Не. Всичко е наред. Страхотно. Тип-топ. Ще вляза да се облека.
— И да събереш багажа си.
— Защо?
— Вземете всичко необходимо — каза Гейдж, докато тя стоеше срещу него намръщена и мокра. — Три жени сте и ще бъдат нужни няколко курса. Кал и Фокс ще наминат по някое време за по още един. Няма смисъл трите да оставате тук… впрочем не се ли сещате да заключите вратата? В града става опасно. Шестимата ще отседнем у Кал, докато приключи.
— Взел си това решение вместо всички засегнати? — попита Сибил зад него.
Гейдж се обърна. Тя беше облечена и стоеше облегната на касата на вратата.
— Да.
— Доста самонадеяно от твоя страна, меко казано. Но съм съгласна с теб. — Сибил погледна Куин. — Не е разумно да поддържаме три бази. Тук, у Кал и у Фокс. По-добре е да се съберем на едно място. Дори в тази къща да сме в безопасност, твърде много сме се разпрострели.
— Кой възразява?
Куин отново придърпа кърпата нагоре.
— Лейла е в бутика с бащата на Фокс, но ние със Сиб можем да съберем това-онова.
Сибил продължи да се взира в Куин.
— Не е зле да отскочиш до там да й кажеш, Гейдж. Ще е нужно доста време да съберем техниката. После можеш да вземеш пикапа на Кал за първия курс.
Гейдж разбираше, че се опитват да го отпратят. Тя искаше да остане насаме с приятелката си.
— Тогава побързайте. Щом пристигнете у Кал, отново ще опитаме да обединим дарбите си.
— Да.
— Връщам се след двайсет минути, така че действайте.
Сибил не му обърна внимание. Стоеше на прага на стаята си, а Куин на своята и се гледаха, докато чуха входната врата да се затваря след него.
— Какво има, Кю?
— Бременна съм. За бога, Сиб, бременна съм! — Очите й преливаха от сълзи, докато движеше крака и ханша в нещо, което би могло да се нарече „танц на радостта“. — Прихванала, заченала, напомпана съм и очаквам бебе. Господи!
Сибил прекоси коридора и протегна ръце. Дълго стояха прегърнати.
— Не очаквах да забременея. Искам да кажа, не сме опитвали. Покрай всичко, което се случва, и плановете за сватбата. И двамата мислехме за по-нататък…
— Откога си бременна?
— Съвсем отскоро. — Куин запристъпва назад, подсуши лицето си с кърпата и застана гола пред гардероба. — Дори нямам закъснение, но от няколко дни се чувствам някак… различно. Имах натрапчиво усещане и си купих пет… пет ранни теста за бременност, защото бях на път да полудея. От аптеката в съседното градче — добави тя със смях. — Нали знаеш как е в малкия град?
— Да, зная.
— Направих само три… и напълно откачих. Три пъти розова ивица и знак плюс. Може би съм във втората или третата седмица, но… — тя сведе поглед към корема си — тук вътре има някого.
— Не си казала на Кал.
— Не исках да избързвам, преди да съм сигурна. Ще се радва, но и ще се тревожи. — Лицето й стана угрижено. — Онова, което се задава, е достатъчен повод за тревога, а сега трябва да преосмислим и плановете си в семейно отношение.
— А ти как се чувстваш?