— Изплашена, загрижена. Зная, че нищо няма да е както трябва — и за всички нас, и за бебето, ако не сложим край. Ако не победим злото, а дали ще успеем, зависи и от мен. Мисля, че трябва да приема това — Куин сложи ръка на корема си — като знак на надежда.
— Обичам те, Кю.
— О, господи, Сиб! — Куин отново се хвърли в прегръдката й. — Толкова се радвам, че си тук. Зная, че Кал трябваше да узнае пръв, но…
— Ще те разбере. Той има братя. — Сибил ласкаво приглади мокрите й коси назад. — Ще оцелеем, Кю. А вие с Кал ще станете страхотни родители.
— Дано си права и за двете. — Куин въздъхна. — Ох! Знаеш ли, може би хормоните ще ме настървят още повече срещу Голямото зло. Биха могли да помогнат.
Сибил се засмя.
— Да се надяваме.
Когато Гейдж се върна, натовариха пикапа на Кал.
— Ще ми трябва и моята кола — каза Куин. — Ще хвърля това-онова в нея и ще взема Лейла. Първо трябва да се видя с Кал. — Тя погледна Сибил. — Може да се позабавя.
— Не се безпокой. Ще разтоварим този багаж, ще въведем ред. Е… чао засега.
Куин стисна ръката й и за изненада на Гейдж, и неговата.
Той седна в колата и запали двигателя. После забарабани с пръсти по волана, докато двигателят бръмчеше.
— Какво става с Куин?
— Нищо й няма.
— Изглежда малко напрегната.
— Всички сме напрегнати, затова съм съгласна с теб, че трябва да се съберем на едно място.
— Нещо друго я терзае. — Гейдж се завъртя на седалката, срещайки погледа на Сибил. — Бременна ли е?
— Е, това се казва проницателност. Да, бременна е, и ти го казвам само защото точно сега тя отива да каже на Кал.
Той се отпусна и потърка чело.
— Боже!
— За теб чашата е или наполовина празна, или наполовина пълна. Според мен направо прелива, Гейдж. Това е страхотно добра новина.
— Може би за нормални хора, при нормални обстоятелства. Но опитай да се поставиш на мястото на Кал. Нима той би искал жената, която обича и носи детето му, да рискува живота си и този на бебето? Или би предпочел да я изпрати далеч от тук?
— На неговото място щях да изпитвам желание да я пратя на хиляди километри от тук. Нима мислиш, че не разбирам как ще се чувства Кал? Обичам безкрайно приятелката си. Но зная, че не може да замине. Затова ще го приема, както Куин, като знак на надежда. Знаехме, че това се задава… или вероятността за него, Гейдж. Видяхме нея и Кал заедно, и беше бременна. Ще повярвам, че наистина ще бъде така. Трябва да вярвам.
— Видяхме я и мъртва.
— Моля те, не говори за това. — Сибил затвори очи, чувствайки свиване в стомаха. — Зная, че трябва да сме подготвени и за най-лошото, но моля те, недей. Не днес.
Гейдж потегли и през следващите няколко минути не каза нищо.
— Фокс ще затвори кантората след няколко дни. Ако Лейла иска да продължи с ремонта…
— Ще продължи. Това е още нещо положително.
— Той може да идва с нея до града и обратно, да помага на баща си. С тях двамата, Кал и баща му, ще имаме очи и уши в града. Няма причина Куин, а всъщност и ти, да слизате в Холоу, докато всичко не приключи.
— Може би.
Разумен компромис, помисли си тя.
— Моят старец е имал сънища.
Гейдж й разказа.
— То се храни със страхове, болка, слабости. — Сибил сложи ръката си върху неговата за миг. — Добре че ти е казал. И това е положително, Гейдж, каквито и да са чувствата ти към него. Усещаш онова, което витае в града, нали? Напрежението е във въздуха.
— Ще става все по-страшно. Хората, които идват в Холоу за бизнес или нещо друго, изведнъж ще променят намеренията си. Други, планирали да минат от тук пътьом, ще заобикалят. Някои от местните ще съберат багаж и ще заминат за няколко седмици. Част от останалите ще се изпокрият като при ураган.
Докато караше, Гейдж огледа шосето, подготвяйки се за някакъв знак. Черно куче, момче…
— Хората, които решат да напуснат града след седми юли, няма да могат да намерят изход. Ще се движат в кръг, изплашени, объркани. Ако се опитат да повикат помощ, повечето викове ще останат нечути. — Гейдж сви по алеята на Кал. — Разнася се мирис на дим, още преди да са избухнали пожарите. Когато започнат, никой не е в безопасност.
— Този път хората ще бъдат на сигурно място. Някои ще отидат във фермата на Фокс, а когато сложим край, Гейдж, няма да се носи мирис на дим. Пожарите ще стихнат.