— Сибил — каза Гейдж, докато тя се отдалечаваше, — не гледам на теб като на крехка женска.
Силна е, помисли си той, когато хвърли първата лопата пръст. Уверена. Жена, на която един мъж би могъл да разчита в добро и зло.
Щом приключи, Гейдж заобиколи къщата и се спря, когато я видя застанала на четири крака да търка площадката.
— Е, така не си те бях представял.
Сибил издуха един кичур коса от очите си и погледна към него.
— Как?
— Като чистачка с четка в ръка.
— В интерес на истината, предпочитам други занимания, но не за първи път търкам под. Въпреки че, признавам, за първи път чистя змийски вътрешности. Не е приятна домакинска дейност.
Той се изкачи по стъпалата и се облегна на парапета, далеч от сапунената пяна.
— А кое според теб е приятна домакинска дейност?
— Да сготвя нещо вкусно, когато съм в настроение, да аранжирам цветя, да направя красиво оформление на масата. Това е, списъкът ми е кратък. — Все още плувнала в пот, Сибил седна на петите си. — Е, и да правя резервации.
— За вечеря?
— За каквото и да било. — Тя стана и понечи да вдигне кофата, но той сложи ръката си върху нейната. — Трябва да изхвърля това и да измия с маркуча.
— Аз ще се погрижа.
Усмихната, тя наклони глава.
— Не твърде неприятна мъжка дейност?
— Може да се каже.
— Тогава се заеми с нея. Аз ще се измия и ще разтоваря багажа.
Действаха бързо и като тандем. Това бе нещо ново, помисли си той. Не помнеше някога да е работил в тандем с жена. Не му хрумна дори една разумна причина почистването на площадката след отстраняването на змийските останки да събуди у него онези сложни чувства и мисли.
— Какво искаш, когато всичко това свърши? — попита той, докато се миеше.
— Какво искам, когато свърши? — замислено повтори Сибил, наливайки му отново кафе. — Около дванайсет часа сън в разкошно легло с фини чаршафи, а после голяма чаша коктейл „Мимоза“ със закуска в леглото.
— Всички тези неща са добър избор, но имам предвид, какво искаш по-нататък?
— А, в по-философски и общ смисъл? — Сибил наля сок от грейпфрут и джинджифилов сироп върху бучки лед, разклати ги и отпи голяма глътка. — Отначало — почивка. От работата, стреса, този град… не че имам нещо против него. Просто откъсване от всичко, за да празнувам. После искам да се върна тук, за да помогна на Куин и Лейла с плановете за сватбите им, а сега и на Кю за бебето. Искам отново да видя Хокинс Холоу. Искам да изпитам насладата да погледам този град без надвиснала над него заплаха и да зная, че заслугата отчасти е моя. Искам да се върна в Ню Йорк за известно време и да се заловя с работата си, където и да ме отведе. Искам отново да се видя с теб. Последното изненадва ли те?
Всичко в нея го изненадваше, осъзна той.
— Мислех си, че можем да се насладим на дванайсетчасовия сън и закуската в леглото заедно. Където и да е, стига да не е тук.
— Това предложение ли е?
— Така прозвуча.
— Приемам.
— Просто така?
— Животът е кратък или дълъг, Гейдж. Кой знае, по дяволите? Затова — да, просто така.
Гейдж протегна ръка и докосна бузата й.
— Къде искаш да отидем?
— Изненадай ме.
Тя сложи ръката си върху неговата.
— Да кажем… — Гейдж замълча, когато чуха вратата да се отваря. — Нека бъде изненада.
Шестнадесета глава
Лейла влезе в трапезарията, която в момента преобразяваха в главен разузнавателен щаб. Масата бе отрупана с лаптопи, купчини папки, схеми и карти. Бялата дъска стоеше подпряна в ъгъла, а Кал бе приклекнал на пода, за да включи един от принтерите.
— Фокс каза, че е вечерял във фермата и можем да започнем без него… тоест Гейдж и Сибил могат да започнат. Може би ще се забави още няколко часа. Не му съобщих новината — обърна се тя към Куин със сияещо лице. — Няколко пъти прехапах езика си, но си помислих, че вие с Кал ще искате да му кажете лично за бебето.
— И аз чувствам нужда да го чуя още няколко пъти.
— Какво ще кажеш просто да те наричам „татенце“? — предложи Куин.
Кал плахо се засмя, раздвоен между вълнение и ужас.
— Хм! — Приближи се към Куин, която се бе заела да подрежда папките. — Боже!
Хвана ръката й и двамата останаха загледани един в друг, а Лейла се изниза от стаята.