— Пияни са от щастие — каза тя на Гейдж и Сибил в кухнята.
— Имат право. — Сибил затвори вратата на шкафа, сложи ръце на кръста си и огледа стаята. — Мисля, че това ще ни стигне. Всички малотрайни продукти от нашата квартира са прибрани, а по-нататък ще трябва да прибегнем до солидните запаси от суха храна.
— Утре ще взема всичко годно от апартамента на Фокс — предложи Лейла. — Мога ли да направя още нещо?
— Ще хвърлим ези-тура за стаята за гости. — Гейдж извади монета от джоба си. — Който загуби, ще спи на разтегателния диван в кабинета.
— О! — Лейла намръщено погледна монетата. — Иска ми се щедро да отстъпя, защото ти вече си се настанил там, но съм спала на онзи диван. Ези. Не… тура.
— Избери едното, скъпа.
Тя опря юмруци на двете си слепоочия, пристъпи от крак на крак, поклащайки ханш, и стисна клепачи. Гейдж бе виждал какви ли не странни ритуали за късмет.
— Тура.
Той хвърли монетата, улови я и я обърна върху ръката си.
— Ези, трябваше да се довериш на първия си инстинкт.
Лейла въздъхна.
— Е… Фокс ще се забави, така че…
— Ще започнем сеанса, когато трапезарията е готова. — Сибил погледна навън през прозореца. — Мисля, че ще трябва да останем вътре. Започва да вали.
— Плюс опасността от змии.
Лейла се върна в трапезарията да помогне с подреждането.
— Нагърбваш се с тежка задача.
Фокс застана до баща си на задната тераса на къщата във фермата и се загледа в кроткия напоителен дъжд.
— Бил съм в Уудсток, детето ми. Ще се справим.
В далечната нива вече се виждаха няколко палатки. Фокс, баща му, брат му Ридж и Бил Търнър бяха сковали дъсчена платформа и бяха окачили платнище, под което щеше да се намира полевата кухня.
Редицата яркосини преносими тоалетни край нивата бяха странна гледка.
Родителите му действаха със замах, както винаги.
— Бил ще инсталира душове — продължи Брайън, намествайки козирката на бейзболната си шапка, докато стоеше по работни ботуши и изтърканите си дънки. — Много е сръчен.
— Да.
— Ще бъдат груби и паянтови, но ще свършат работа за седмица-две и ще облекчат графика, който майка ти и Спероу съставят за ползване на баните в къщата.
— Само не допускайте други хора да се разпореждат в дома ви. — Фокс срещна спокойния поглед на баща си. — Хайде, татко. Познавам ви. Не всички са честни и заслужават доверие.
— Твърдиш, че на света има безчестни хора, които не са в политиката? — Брайън повдигна вежди. — Сигурно ще ми кажеш, че и Великденският заек не съществува.
— Само заключвайте вратата нощем. Засега.
Брайън промърмори нещо неразбираемо.
— Джим очаква доста хора да тръгнат насам в близките няколко дни.
Фокс се предаде. Родителите му щяха да направят всичко, което са си наумили.
— Имате ли представа колко?
— Няколкостотин. Хората слушат Джим.
— Ще помагам с каквото мога.
— Не се тревожи за това. Ние ще се погрижим. Ти прави каквото трябва и се пази. Ти си единственият ми първороден син.
— Вярно. — Фокс се обърна и го прегърна. — Чао засега.
После изтича до пикапа си през спокойния летен дъжд. Горещ душ, подсушаване, бира, помисли си той. В този ред. Още по-добре, ако придума Лейла да влезе с него под душа. Запали двигателя и мина на задна скорост покрай пикапа на брат си, за да излезе на пътя.
Надяваше се Гейдж и Сибил да са имали късмет, или да имат, ако сеансът тече в момента. Нещата бяха започнали… да се задвижват, реши той. В града пълзяха сенки, които нямаха нищо общо с дъждовните летни дни и мрачни нощи. Само още няколко отговора, помисли си той. Още няколко парчета от пъзела. Това им беше нужно.
Преди първия завой съзря светлини на фарове далеч от него в огледалото за задно виждане. Чистачките скърцаха, от радиото звучеше музика. Барабанейки с пръсти по волана и мислейки за горещ душ, измина още километър, преди двигателят да щракне и да закашля.
— О, хайде! Толкова скоро мина на профилактичен преглед.
Докато изричаше това, пикапът затрепери и забави. Ядосан, Фокс отби край пътя, използвайки инерцията, докато двигателят угасна като болно куче.
— В този дъжд, просто идеално, а? — Понечи да слезе, но се замисли. Тигровите му очи вдигнаха поглед към огледалото, докато изваждаше телефона си. Изруга, виждайки надписа „Извън обхват“. — Да, да, ще ме чуе някой.