Вдигна поглед за миг и видя светлини на друга кола да пронизват мрака.
— Казах ти да си вървиш. — Фокс приклекна, сграбчи Напър за косата и повдигайки главата му, втренчи поглед в пребледнялото му лице. — Струваше ли си? — попита той. — Господи, струвало ли си е някога?
Пусна Напър и се изправи да изчака приятелите си. Те изскочиха от колата на Кал. Като куршуми, помисли си Фокс, защото в ума му се въртяха куршуми.
— Благодаря ви, че дойдохте. Някой от вас трябва да се обади на Хоубейкър. Обхватът ми се губи тук.
Кал прецени положението и въздъхна.
— Аз ще се погрижа.
Извади мобилния си телефон и се отдалечи на няколко метра по пътя.
— Пострадал си — отбеляза Гейдж.
— Да, пистолетът стреля, когато счупих ръката му. Куршумът се заби право в месото. Болката е непоносима. — Погледна надолу към Напър, който седеше и хленчеше на мокрото шосе. — Неговата ръка ще боли по-дълго. Не докосвай това — добави той, когато Гейдж се наведе да вдигне пистолета. — Ще заличиш доказателства, ако оставиш свои отпечатъци по оръжието.
Извади голяма носна кърпа и му я подаде.
— Увий го в това. И внимавай с него, по дяволите.
— Върви с Кал.
Суховатият тон на Гейдж го накара да се обърне и да срещне погледа му. Поклати глава.
— Не. Няма смисъл, Гейдж.
— Прострелял те е. И отлично знаеш, че е възнамерявал да те убие.
— Възнамеряваше. Искаше. Знаеш ли, нося тази бухалка в пикапа откакто двамата със Сибил ме видяхте да лежа мъртъв край пътя. Късметлия съм. — Фокс сложи ръка върху раната си и се намръщи при вида на червеното петно, което остана на дланта му, когато я отмести. — Почти. Ще спазим закона.
— Той не дава пукната пара за закона.
— Ние не сме като него.
Кал се върна при тях.
— Шерифът е на път. Обадих се и в къщата. Лейла знае, че си добре.
— Благодаря. — Фокс сви ранената си ръка. — Някой от вас да е хванал мача?
Останаха на пътя в дъжда да чакат полицията и да си говорят за бейзбол.
Лейла се измъкна от къщата и се втурна към Фокс, докато той слизаше от колата. Сибил и Куин останаха на площадката и Гейдж тръгна към тях.
— Добре е.
— Но какво стана? Какво… вир-вода сте. — Куин си пое дъх. — Да влезем и да ви дадем сухи дрехи. Ще изпера тези, когато се преоблечете.
— Само още нещо — намеси се Сибил. — Къде е той? Онзи кучи син?
— В ареста. — С ръка около талията на Лейла, Фокс изкачи стъпалата до площадката. — Там ще се погрижат за счупената му ръка и ще му повдигнат редица обвинения. Господи, искам бира.
Малко по-късно, сух и с бира в ръка, Фокс им разказа:
— Отначало само се ядосах, слязох от колата и повдигнах капака. Но си спомних за онова, което Гейдж и Сибил видяха край пътя и заради което държах вярната си бухалка под седалката.
— Слава богу! — задъхано промълви Лейла, извърна глава и долепи устни до вече здравата му ръка.
— Резервоарът беше пълен, пикапът беше на профилактика преди две седмици, така че се съсредоточих върху двигателя.
— Ти не разбираш нищо от двигатели — изтъкна Гейдж.
Фокс повдигна среден пръст.
— Захар в резервоара. Работи няколко километра, после кашля и угасва. От пикапа ми вече не става нищо.
— Градски мит. — Кал повдигна ръка със своята бира. — Явно захарта е задръстила горивния филтър или инжекторите и затова двигателят е отказал. Трябва само да го откараш в сервиз да сменят филтрите и да почистят резервоара. Ще ти струва около двеста долара.
— Така ли? Толкова било просто. Мислех…
— Съмняваш се в нашия Макгайвър? — попита Гейдж.
— Оглупях за момент. Както и да е, разбрах, че е саботаж, и не беше трудно да се досетя за виновника. Извадих бухалката и я държах зад гърба си, когато Напър се появи.
— Въоръжен — добави Лейла.
Фокс стисна ръката й.
— Куршумите не ме ловят. Почти. Важното е, че засега Напър остава зад решетките и не представлява заплаха за нас. Бях подготвен благодарение на Гейдж и Сибил и вместо да лежа край пътя, седя тук. Всичко това е добре.
— Положителна развръзка — съгласи се Сибил — и още една точка за нас. Има и друго важно нещо. Освен факта, че Фокс седи тук, той е успял да превърне потенциално отрицателна възможност в положителна. Съдбата има различни пътища.