Тя се носеше по повърхността на топло езеро от наслада. Никакво напрежение, умора или страх за утре. Блажено изтощение. Замаяна, отвори очи и видя, че той я гледа.
Едва намери сили да се усмихне.
— Ако си мислиш за още веднъж, значи последния път си получил сериозно мозъчно увреждане.
— Беше разбиващо. — Как можеше да обясни случващото се с него, когато едновременно бяха стигнали до върха? Нямаше думи. Наведе се и докосна устните й със своите. — Мислех, че си заспала.
— Беше по-хубаво от сън. Блажен унес. — Гейдж хвана ръката й и тя видя желанието в очите му. — О! Но…
— Има ли по-добър начин за отпускане от секса? — попита той. — Има ли нещо, което да излъчва повече положителна енергия, ако го правиш както трябва? А ние го правим страхотно, скъпа. Но за да опитаме с другия вид единение, трябва и двамата да го искаме.
Сибил въздъхна. Той имаше право. Ако опитаха сега, когато бяха толкова близки телом и духом, може би щяха да преодолеят бариерата на онова, което ги бе обезсърчило при последните няколко опита.
— Добре. — Тя се обърна към него, за да бъдат с лице един към друг, сърце до сърце. — Както започнахме преди, съсредоточаваме се върху теб, Кал и Фокс и върху камъка.
Гейдж видя своя образ в очите й, сля се с него. Потъна в тях и се пренесе на откритата местност, сред която стърчеше Свещеният камък. Беше сам.
Във въздуха се носеше нейното ухание — загадъчно, примамливо. Слънцето разпръскваше златисти лъчи, дърветата бяха покрити с гъста зеленина. Кал застана до него, с пълна екипировка и спокоен, сериозен поглед. И с брадва в ръка. Фокс зае мястото си от другата му страна със сурово изражение. Държеше лъскав нож, извит като сърп.
За миг стояха тримата, с лице към камъка, върху който бе техният.
После адът изригна.
Мрак, вятър и кървав дъжд ги връхлетяха като зверове. Издигнаха се огнени стени, обгърнаха двата камъка като плащ. В този миг Гейдж осъзна, че войната, която са водили двадесет и една години, е била просто поредица дребни схватки, атаки и отстъпления. Това бе истинската война.
Облени в пот и кръв, жените се биеха редом с тях. Остриета, юмруци и куршуми пронизваха морето от писъци. Леденият въздух се изпълваше с дим, докато падаха и отбиваха удари. Нещо разкъса гърдите му като остри нокти, вряза се в плътта му, проля още кръв. Кръвта потече по земята, засъска.
Полунощ. Чу тази мисъл в съзнанието си. Наближаваше полунощ. Прокара длан по раната и подаде ръка на Сибил. Със сълзи в очите, тя я хвана и подаде своята на Кал.
Един по един се присъединиха, докато ръцете, кръвта и волята им станаха едно цяло. Земята се разцепи, огънят допълзя по-близо и черната маса прие образ. Той погледна в очите на Сибил още веднъж, запечата в съзнанието си онова, което откри там, и разруши веригата.
Посягайки през пламъците, взе горящия камък с гола ръка. Стисна го в шепа и се хвърли сам към мрака.
Право в корема на звяра.
— Стига, стига, стига! — Сибил коленичи до него на леглото и заудря с ръце по гърдите му. — Събуди се, събуди се! За бога, Гейдж, върни се!
Нима можеше? Нима някой можеше да се завърне от там? От този студ, огън, болка и ужас? Когато отвори очи, всичко отново нахлу в него и се събра като рояк оси в главата му.
— От носа ти тече кръв — промълви той.
Сибил издаде нещо средно между ридание и ругатня, преди да стане от леглото и залитайки да тръгне към банята. Върна се с кърпи за двамата и притисна едната към восъчнобледото си лице.
— Къде… Къде беше онази точка?
Гейдж потърси акупресурните точки на ръката й, на врата й.
— Няма смисъл.
— Има. Гади ми се. — Остана неподвижен, затвори очи. — Мразя да ми се гади. Да изчакаме минута.
Разтреперана, тя се пъхна обратно в леглото, притискайки се към него.
— Помислих… стори ми се, че не дишаш. Какво видя?
— Ще бъде по-страшно от всичко, с което сме се сблъскали досега, всичко, което сме си представяли. Ти го видя. Усещах те до мен.
— Видях как умираш. Ти видя ли това?
Отчаянието в тона й го изненада толкова, че не се осмели да се надигне.
— Не. Взех камъка, виждал съм тази сцена и преди. Взех го и се втурнах право към копелето. После… — Не можеше да опише какво бе видял и изпитал. Не желаеше. — Нищо. В следващия миг ти ме удряше и ми казваше да се събудя.
— Видях как умираш — повтори тя. — Хвърли се към него и то те погълна. Настана пълна лудост. Вече цареше лудост, но стана още по-страшно. А демонът сменяше образа си, гърчеше се, пищеше, гореше. Не зная колко продължи всичко. После засия ослепителна светлина. Не виждах нищо. Светлина, топлина и звуци. После тишина. То бе изчезнало, но ти лежеше на земята, целият в кръв. Мъртъв.