— Е, може би аз не, но вие ще имате. — Гейдж отмести поглед от Сибил към Кал. — Градът ще има. Както и всяко друго място, където Туис възнамерява да отиде, след като приключи тук. Ще играя с картите, които са ми раздадени. Няма да се оттегля.
Кал потърка тила си.
— Не казвам, че съм съгласен, но да кажем, че гласувам „за“ само защото все още имаме време да измислим начин да го направиш, без да умреш.
— Твърдо „за“ в такъв случай.
— Ще те измъкнем — предложи Фокс. — Може би има начин да те измъкнем, Гейдж. Да те вържем с въже или нещо като юзди. — Погледна Кал. — Можем да го издърпаме обратно.
— Ще поработим по въпроса.
— Може би трябва да накараме Туис да приеме физически образ — намеси се Лейла. — Момче, куче, мъж…
— И да се задържи достатъчно дълго в този образ, за да натикам камъка в задника му?
— Нали беше в гърлото?
Гейдж се усмихна на Лейла над кафето си.
— Образно казано. Ще се чуя с приятеля си демонолог, доктор Линц. Повярвайте ми, няма да се втурна неподготвен. Не по-малко от вас искам да изляза жив. — Той погледна Сибил. — Имам планове за по-нататък.
— Тогава продължаваме да умуваме, да работим. Трябва да отида до кантората — каза Фокс, — но ще отменя или отложа всички срещи и ангажименти в съда за периода.
— Ще те откарам.
— Защо? О, мамка му! Напър, пикапът. Това ме подсеща, че тази сутрин трябва да се отбия при Хоубейкър и да отскоча до сервиза, за да разбера дали става нещо от пикапа.
— Ще ми разкажеш подробно за първата част — каза Гейдж. — Ще сляза с вас до града. Може аз да се отбия в сервиза, ако искаш.
Кал стана.
— Ще се справим и с това — обърна се той към всички. — Ще намерим начин.
Когато мъжете потеглиха, жените седнаха в кухнята.
— Толкова е глупаво. — Куин удари с длан по плота. — Да теглим жребий? Господи! Един от нас да навлезе в минираното поле, докато останалите стоим със скръстени ръце?
— Не стояхме — тихо каза Сибил. — Повярвайте ми. Беше ужасно, Кю. Ужасно. Тътенът, димът, вонята. И студът. Беше огромно чудовище, не малко зло момче или голямо свирепо куче.
— Но вече сме се били с него. Наранявали сме го. — Лейла хвана ръката й. — Ако го нараним отново, силата му ще отслабне. Ако отслабне достатъчно, няма да може да убие Гейдж.
— Не зная. — Сибил се замисли за всичко, което бе видяла и открила при проучванията си. — Иска ми се да знаех.
— Възможности, Сиб. Не забравяй това. Каквото и да си видяла, може да бъде променено, както вече се убедихме благодарение на виденията ти.
— Донякъде. Трябва да се качим горе и да вземем една от неизползваните ти тест ленти.
— О, пробвах три пъти. — Куин тревожно притисна ръка към корема си. — Дори тази сутрин почувствах гадене и…
— Не е за теб, а за Лейла.
— За мен? Какво? Защо? Не съм бременна. Цикълът ми не е…
— Знаем кога трябва да ти дойде — прекъсна я Сибил. — Ние сме три жени, които живеят в една къща от месеци. Когато и на мен.
— Следя цикъла си.
— Аз също следях своя — замислено каза Куин. — Но това не обяснява защо се съмняваш за Лейла.
— Върви да намокриш лентичката. — Сибил стана и им даде знак да я последват. — Лесно е.
— Добре, добре, само за да се успокоиш. Не съм бременна. Би трябвало да зная, да усещам, нали?
— Рядко имаме видения за себе си.
Сибил тръгна първа нагоре, влезе в стаята на Куин и седна на леглото й, когато Куин отвори чекмедже.
— Избери си.
Подаде й две кутийки.
— Няма абсолютно никакво значение.
Лейла напосоки взе едната.
— Към тоалетната — подкани я Сибил. — Ще почакаме.
Когато тя влезе в банята, Куин се обърна към Сибил.
— Ще ми кажеш ли защо я накара да прави тест?
— Нека изчакаме.
След няколко минути Лейла се върна с лентата.
— Ето, готово. Отрицателен е.
— Не са минали трийсет секунди — изтъкна Куин.
— Трийсет секунди, трийсет минути. Не може да съм бременна. Ще се омъжа през февруари. Дори все още нямам годежен пръстен. После, ако купим къщата, която сме набелязали, ще я обзаведем и след като бизнесът ми потръгне и процъфти, тогава може да забременея. Следващият февруари, на първата ни годишнина, е идеалното време за зачеване. Вече всичко ще бъде наред.
— Наистина страдаш от мания за планиране и организиране — отбеляза Сибил.