— Точно така. Освен това познавам собственото си тяло, цикъла си и… — Лейла замълча, когато сведе поглед към тест лентата. — О!
— Дай да видя. — Куин я грабна от ръката й. — Това е огромен, съвършено ясен и неоспорим плюс, госпожице „Не може да съм бременна“.
— Ох! Ох! О!
— Боже! — Куин подаде лентата на Сибил. — Поеми си дъх за минута. Виж как ще се почувстваш, когато шокът отмине.
— Навярно ще ми трябва повече време. Бях… запланувала кога ще се случи. Искаме деца. Разговаряли сме. Просто мислех… Дай да погледна отново. — Лейла грабна лентата от Сибил и се загледа в нея. — Дяволска работа.
— В добър или в лош смисъл? — попита Куин.
— Още минута, и сега ще поседна. — Лейла се отпусна на леглото, вдиша и издиша няколко пъти. После избухна в смях. — Добър, разбира се. Около година и половина по-рано от предвиденото, но мога да проявя гъвкавост. Фокс ще бъде на седмото небе! Бременна съм. Откъде знаеше?
— Видях ви. — Трогната от лъчезарната й усмивка, Сибил погали косите на Лейла. — И двете с Куин. Очаквах го. Двамата с Гейдж ви видяхме. През зимата… другата зима. Ти подремваше на дивана, когато Кал влезе. И беше очевидно, че си бременна.
— Как изглеждах?
— Огромна. Прелестна и невероятно щастлива. И двамата изглеждахте така. Видях и Лейла, в бутика, който изглеждаше страхотно. Фокс ти донесе цветя. Бяха по случай първия ти месец в бизнеса. Беше някъде през септември.
— Мислим, че мога да го открия през август, ако… ще го открия през август — поправи се тя.
— Все още не ти личеше, но нещо, което каза… Гейдж едва ли е обърнал внимание. Може би мъж не би се досетил. Бяхте толкова щастливи. — При спомена за другото видение от предишната вечер Сибил прехапа устни. — Така трябва да бъде. Вярвам, че ще се сбъдне.
— Скъпа… — Куин седна до нея и обви ръка около раменете й. — Мислиш, че Гейдж трябва да умре, за да се сбъдне всичко това за нас.
— Видях как се случва. Всичко. Както и той. Доколко е съдба, доколко — избор? Вече не зная. — Сибил хвана ръката на Лейла и отпусна глава на рамото на Куин. — В някои от статиите, които открих, се говори за нуждата от саможертва, за да има равновесие. За да унищожи мрака, светлината трябва да пожертва част от себе си. Камъкът, източникът на сила, трябва да проникне в мрака чрез светлината. Не ви казах.
Тя повдигна ръце, задържа ги пред лицето си, после ги отпусна.
— Не ви казах, защото отказвах да повярвам. Не исках да го приема. Не зная защо трябваше да се влюбя в него само за да го загубя. Защо по този начин?
Куин я притисна в прегръдката си.
— Ще намерим друг начин.
— Опитвала съм.
— Ще опитаме всички заедно — напомни й Лейла. — Ще го намерим.
— Ние не се предаваме — изтъкна Куин. — Това е единственото, което няма да направим.
— Прави сте. Прави сте. — Надеждата не бива да умира, напомни си Сибил. — Сега не е моментът за мрачни размисли за съдбата. Да излезем от тази къща. Нека просто излезем за няколко часа.
— Искам да кажа на Фокс. Ще отидем до града и ще му го кажа лично. Ще бъде щастлив ден за него.
— Идеално.
Когато узнаха от пъргавата нова офис мениджърка на Фокс, че в момента има клиент, Лейла реши да свърши едно-две полезни неща.
— Ще изтичам до горе да взема още дрехи и малотрайните продукти от кухнята. Ако все още е зает, е, просто ще изчакам.
— Ще му кажа, че сте тук, веднага щом приключи — напевно обеща офис мениджърката, когато трите жени се отправиха към стълбите.
— Аз ще започна от кухнята — каза Сибил.
— Ще ти помогна. След като отида до тоалетната. — Куин пристъпи от крак на крак. — Може би си внушавам, че често ми се ходи до тоалетната, защото съм бременна. Но пикочният ми мехур е на друго мнение. Ооо! — продължи тя, когато Лейла отвори вратата на апартамента на Фокс и влязоха в хола. — Това място е…
— Подходящата фраза е „годно за обитаване“. — Лейла със смях затвори след тях. — Удивително е как може да изглежда при редовно професионално почистване.
Разделиха се, Сибил тръгна към кухнята, а Куин — към банята. Лейла влезе в спалнята и застина, когато усети допира на хладното острие до шията си.
— Не викай. Ще прережа гърлото ти и ще бъде жалко.
— Няма да викам.
Погледът й се спря на леглото, въжето върху него и ролката широко тиксо. Тубата с бензин. Видението на Сибил, помисли си тя. Сибил и Гейдж я бяха видели вързана на пода и с лепенка на устата, докато към нея пропълзява огън.