— Везните натежават в наша полза.
Кал притегли Куин към себе си.
— Трябва да отидем в участъка, да опишем случая и да повдигнем обвинение.
— Фокс…
— Освен — продължи той, трогнат от умоляващия тон на Лейла, — освен ако момчето напусне града или отиде във фермата, докато минат Седемте. Ще поговорим с него и родителите му. Не бива да остава в Холоу. Не можем да рискуваме.
Лейла отново въздъхна.
— Вие тръгвайте. Искам да остана насаме с Фокс за няколко минути.
По-късно, решила, че е уместно, Сибил завлече Гейдж обратно в апартамента на Фокс да натоварят провизиите.
— Толкова труд за кутия мляко и няколко яйца.
— Не е само това, а и не одобрявам похабяването на продукти. Така ще спестим на Лейла идването дотук, поне докато се съвземе. Защо си толкова сприхав?
— О, не зная, може би има нещо общо с факта, че жена, която истински харесвам, е била държана с нож до гърлото от обезумял доставчик на пици.
— Би трябвало да се радваш, че Лейла имаше заслепяващ спрей и благодарение на бързите й рефлекси и двете ни с Куин успяхме да се справим с положението. — Измъчвана от главоболие заради напрежение и схванати рамене, Сибил сложи млякото в торбичка. — А доставчикът на пици, който е бил използван срещу нас, е на път към баба си и дядо си във Вирджиния, заедно с останалите от семейството. Така още петима души ще бъдат в безопасност.
— Бих могъл да погледна нещата от този ъгъл.
Тонът му накара устните й да трепнат.
— Но предпочиташ да бъдеш сприхав.
— Може би. Имайки предвид и че вече трябва да се тревожим за две бременни жени, а не само за една.
— И двете са доказали, че са напълно способни да се грижат сами за себе си, особено днес. Бременната Лейла успя да запази самообладание, да порови в чантата си и да извади спрей, с който да напръска очите на горкия хлапак. Спаси себе си, а вероятно и Куин, и мен. И определено спаси момчето. Щях да го застрелям, Гейдж.
Сибил въздъхна, събирайки продуктите. Напрежението, осъзна тя, бе не само заради случилото се, а и заради онова, което би могло да се случи.
— Щях да застрелям онова хлапе без миг колебание. Зная. Благодарение на нея няма да се наложи да живея с това.
— С играчката, която носиш, само щеше да го ядосаш.
Устните й отново трепнаха и тя извърна глава към него.
— Ако това е опит да ме накараш да се почувствам по-добре, не е лош. Но, господи, не е зле да пийна нещо за главоболието.
Когато Гейдж се отдалечи, тя продължи да опакова продукти. Той се върна с шишенце хапчета и й наля чаша вода.
— От аптечката в банята.
Сибил глътна таблетката.
— Да се върнем на последното приключение. И Лейла, и Куин се отърваха без драскотина… за разлика от потенциалната развръзка, която видяхме. Това е много важно.
— Няма спор.
Гейдж застана зад нея и започна да разтрива нежно раменете й.
— О, господи! — Очите й блажено се затвориха. — Благодаря.
— Значи не всяко видение се случва, а има и неща, които не виждаме. Не видяхме Лейла бременна.
— Напротив, видяхме я. — Сибил се остави в ръцете му, на които разчиташе повече, отколкото на аспирина, за да се отърве от мъчителното главоболие. — Ти не забеляза. Видяхме ги двамата с Фокс в бутика, през септември. Беше бременна.
— Как… няма значение, женска интуиция — реши Гейдж. — Защо не го спомена тогава?
— Не бях напълно сигурна. Но това разкрива, че някои неща са писани, а други могат да бъдат променени. — Тя застана лице в лице с него. — Не е сигурно, че ще умреш, Гейдж.
— Предпочитам да остана жив. Но няма да избягам от съдбата си.
— Разбирам те. Обаче нашите видения до голяма степен помогнаха на приятелите ни да избегнат смъртта. Трябва да вярвам, че ще помогнат и на теб. Не искам да те загубя. — На път да рухне, Сибил пъхна двете чанти с продукти в ръцете му и продължи шеговито: — Удобно е да си наблизо.
— За да ме товариш като магаре.
Сибил побутна следващата чанта към него.
— Не само. — Ръцете му бяха пълни и тя се повдигна на пръсти и потърка устните му със своите. — Време е да тръгваме. Трябва да се отбием в сладкарницата.
— За какво?
— За още една торта с надпис „Радваме се, че сте живи“. Хубава традиция. — Сибил отвори вратата и му стори път да мине пред нея. — Знаеш ли какво, за рождения ти ден, когато оцелееш, ще ти направя торта.