Клайв Къслър,Крейг Дърго
Свещеният камък
(книга 2 от досиетата Орегон)
ПРОЛОГ
Преди петдесет хиляди години на милиони километри от Земята една планета се разтърсвала от конвулсии, за да извести гибелта си. Планетата била много стара, но участта й била предвещана от звездите. Тя имала нестабилна орбита и полюсите й непрекъснато си сменяли местата.
Планетата се състояла от скали и магма и имала метално ядро. Били изминали безброй еони, откакто се била образувала и изстинала, имала и атмосфера. Газообразните слоеве се състояли от аргон, хелий и малко водород. На повърхността й се зародил живот – микроби.
Планетата така и нямала шанса да развие сложни форми на живот. Микробите поглъщали молекулите кислород, за да се размножават, и пречели на повърхността и в атмосферата да се развият клетки, които да еволюират. Каменната повърхност на планетата се превърнала в супернагорещна течна каша, понеже всяко завъртане около слънцето й я приближавало все по-близо до огнената пещ. Планетата не се въртяла около собствената си ос както Земята, а се търкаляла все по-бързо и сменяла местата на полюсите си, от което разтопената скална повърхност започнала да се разпростира като вулканични лава.
С всеки час, с всяка минута, с всяка секунда планетата се приближавала все по-близо до слънцето си и постепенно сменила обвивката си Сякаш Божията ръка изстъргала повърхността й с телена четка.
Звездният прах, който бил разпръснат в атмосферата, стигнал до края на газообразната обвивка и нагорещен до бяло от слънцето, избухнал с мощта на хиляди атомни бомби. Притеглени обратно към повърхността от гравитацията, бомбардиращите частици избили още от крехката кора. Все по-голяма част от нея се изгубвала.
На обречената планета и оставало още малко живот.
Когато защитната обвивка изчезнала в космоса, температурата на вътрешното метално ядро продължила да се повишава и то започнало да се върти. По повърхността се появили огромни пукнатини, от които в космоса излитали все по-големи и по-големи късове разтопени скали. А през това време металното ядро нараствало с неимоверна сила. Всичко станало изведнъж. Огромна скална отломка от близката до слънцето страна се откъснала. Полюсите си сменили местата за последен път и планетата започнала бясно да се върти.
След което избухнала.
Милиони метални кълба полетели в космоса, молекулите им се пренареждали, докато те се топели като припой под пламъците. Няколко извадили късмет и преминали през гравитационното поле на слънцето. След което се отправили на дълго пътуване в дълбоките предели на космоса.
Десетки хиляди години изминали откакто незнайната планета избухнала, разпръсвайки останките си из Вселената. Отдалече приближаващите се отломки изглеждали сини. Една от тях се превърнала в идеално оформена сфера. Много парчета били привлечени към повърхността на други планети в космоса, но едно стигнало по-далеч от останалите и накрая паднало на планета, наречена Земя.
Металното кълбо прониквало в земната атмосфера, летейки ниско от запад на изток. Разцепило се в йоносферата и от него се откъснала малка сферична топка от чист метал. Метеорът майка навлязъл на трийсет и пет градуса ширина. На тази ширина било сухо и безводно. Бебето, по-малко и по-леко, било привлечено още по на север и се отправило към шейсет и шест градуса ширина, където повърхността била покрита със слой от лед и сняг.
Две различни ширини на една и съща планета довели до два различни резултата.
Майката от стопен метал се превърнала в светещо кълбо, след като изстреляла новороденото. Тя минала над брега и се устремила към безводна пустиня, спускайки се все по-ниско и по-ниско. Взривявайки се над пясъци, скали и кактуси, тежащата шейсет и три тона отломка от никелово-желязна сплав с диаметър сто метра се стоварила върху земята и издълбала в сухата почва кратер с диаметър от два километра. Облаци прах се надигнали към небето и после започнали да кръжат около Земята. Трябвало да минат месеци, преди целият прахоляк да се уталожи.
Отрочето било чисто и сребристосиво. В резултат на първоначалния взрив и молекулното пренареждане, докато се движело в пространството, то се превърнало в идеална по форма сфера, която изглеждала досущ като срасналите геодезични куполи. Отправяйки се още по-надалеч, тя прелетяла тихо през пространството, гладката й повърхност срещнала малка съпротива от земната атмосфера, у нея нямало и следа от гнева и яростта, стаени у майката. Падала все по-ниско и по-ниско, като топка за голф.