Таванът на пещерата, помисли си Акерман, изобщо не претърсихме тавана на пещерата.
Затича се обратно към преддверието, отвори един дървен сандък и извади алуминиевите тръби, които бяха използвали за скеле при задълбоченото си археологическо проучване. Така както бяха разглобени, всяка беше по метър и двайсет дълга. Започна да рови в един найлонов чувал, откри лепенка и я уви около тръбите, докато не се получи прът с дължина четири метра. Сграбчи го като копие и бързо се върна обратно в пещерата.
Счупеният фенер лежеше на пода и още гореше, металната част бе смачкана, а стъклото липсваше, но все още хвърляше светлина. Той се загледа в тавана и видя, че пушекът от вече изгорялата газ беше очертал трудно забележим квадрат.
Акерман наклони пръта на една страна и бавно започна да бута.
Тънката каменна плоча на тавана беше с квадратна форма. Щом бутна по-силно, тя се плъзна върху древни дървени релси и се отвори като добре смазан капак на изкусно изработен прозорец.
С отварянето на капака отгоре изпадна стълба, направена от моржова кожа.
От изумление Акерман не смееше да помръдне. След малко изгаси все още догарящия фенер, върна се обратно в палатката и видя консервата с боб, която продължаваше да ври. Махна я от печката, после намери фенер, взе някои основни провизии, в случай че се заклещеше някъде, въже и цифров фотоапарат. Върна се при стълбата и започна да се катери към гибелта си.
Щом се провря пред отвора, сякаш се озова на таван. Именно тук беше истинската пещера. Тази, която заедно със студентите бяха изследвали толкова задълбочено, беше просто внимателно построена уловка. Светва фенера и тръгва в посоката, в която продължаваше и пещерата отдолу. Горе-долу на същото разстояние, на което беше изходът, Акерман откри камара камъни, подредена така, че да прилича на естествено свлачище. По-късно можеше да разчисти камъните и да надникне навън към замръзвалата пустош, но засега вече няколко века наред свлачището беше съхранило тайните си.
Уловката беше изиграла Акерман, точно това бе и целта й.
Обърна се и се отдалечи от свлачището, като предпазливо заобиколи дупката на пода, после спря и пусна единия край на въжето надолу. Развиваше го внимателно и се спускаше надолу по коридора, държейки фенера над главата си.
Стените бяха украсени с пиктограми на ловуващи мъже, убити животни и кораби, понесли се към далечни земи. За Акерман беше ясно, че много мъже години наред се бяха трудили в пещерата. Галерията стана по-широка и лъчът улови отвори, където, добре запазени от студа, щавени и нещавени кожи покриваха легла, подредени едно върху друго. Бяха издълбани в скалата като древните ниши на рудокопачите. Мина по един коридор покрай спалните помещения, които бяха малко по-настрани от основната галерия, и се озова в по-малка пещера, почернена от огньовете, на които си бяха готвили. Дълги грубо сковани маси, донесени в пещерата на парчета и сглобени вътре, изпълваха столовата с високи тавани. Размаха фенера и видя лампите с китова мас, вградени да светят в скалите.
Тук лесно можеха да се поберат стотина мъже.
Акерман подуши въздуха и усети, че е свеж. Ставаше даже леко течение. Започна да си мисли как хората на Ерик Червения вероятно са намерили начин да направят отдушници и да създадат възможност за проветрение, което да премахва от пещерата застоялия въздух и миризмите. По-нататък от столовата имаше малко помещение с ръбати каменни корита, издълбани в стените. Коритата бяха пълни с течаща вода. Знаеше, че това са първобитни тоалетни, но понеже бяха минали над хиляда години, Акерман натопи пръста си във водата. Беше гореща. Сигурно бяха намерили някой гейзер и го бяха отклонили, помисли си Акерман. Само на няколко метра по-нататък, малко след първобитните тоалетни, на високото, имаше голямо езеро, което се изливаше в коритата. Банята.
Мина покрай нея и се отправи надолу по тесен коридор, чиито стени бяха изгладени и украсени с геометрични фигури, издълбани в скалата и оцветени в червено, жълто и зелено. Отпред имаше отвор, ограден с внимателно подбрани декоративни камъни.
Акерман влезе през отвора и се озова в голяма галерия.
Доколкото можеше да види, стените бяха заоблени и гладки. Подът на галерията беше облицован с плоски камъни и почти идеално изравнен. От тавана подобно на полилеи висяха друзи и кристали. Акерман се наведе и нагласи фенера си. Изправи се, вдигна светлината над главата си и ахна от удивление.