Холпърт и Хорнсби наблюдаваха изхода от скривалището си. Направиха толкова снимки, колкото можаха с инфрачервените си камери, но нищо повече не можеха да сторят. Гледаха как камионите се отделят един по един от платформите, а вратите остават да зеят отворени.
Снегът се беше обърнал на дъжд и гумите на камионите пляскаха през паркинга, докато обикаляха от задния двор към предната част на сградата, после товарните возила поеха по шосето и се отдалечиха от фабриката.
— Том – бързо рече Холпърт, – не се опитвай да влизаш в сградата; мъжете, които току-що излязоха, носеха противогази.
— Разбрано – отвърна Райс.
— Ще се обадя на „Орегон“ – добави Холпърт – да питам какво да правим.
Веднага щом затвори след разговора с Флеминг, Кабрило се обади на Ханли, за да му съобщи какво е научил.
— Ще накарам Стоун да започне незабавно да търси – каза Ханли.
— Може би Хикман изобщо не възнамерява да унищожава метеорита – отбеляза Кабрило, – а да направи нещо съвсем друго.
В същия момент по радиото се обади Холпърт.
— Задръж – каза Ханли на Холпърт, – ще направя конферентна връзка с Кабрило.
Щом можеха да се чуват, Холпърт обясни какво беше станало.
— Улавяш ли следящите сигнали от камионите? – попита Кабрило.
Ханли погледна към екрана, към който сочеше Стоун. Имаше три движещи се светли точки.
— Виждаме ги – отвърна той, – но има друг проблем.
— Какъв е той? – бързо попита Кабрило.
— Преди няколко минути загубихме сигнала от метеорита.
— По дяволите! – високо изруга Кабрило.
Настъпи тишина, докато Кабрило мислеше.
— Ето какво ще направим – рече той след паузата. – Пращам Адамс и Труит обратно на кораба с робинсъна за предпазни костюми. Майкъл, вие изчакайте да дойдат костюмите.
— Добре, шефе – отвърна Холпърт.
— Ние с Джоунс ще останем в рейнджроувъра – продължи Кабрило. – Щом като камионите поемат в конкретна посока, ще опитаме да ги задържим. Другият екип стигна ли вече до „Хийтроу“?
— Преди пет минути се срещнаха с Гъндърсън и Пилстън на гълфстрийма – докладва Ханли.
— Добре – кимна Кабрило. – Погрижи се Маляка да загрее машината, може да им се наложи да излетят всеки миг.
— Разбрано – отвърна Ханли.
— Накарай Никсън да приготви костюмите – нареди Кабрило, – Хеликоптерът ще е при вас след десет минути.
— Ще бъдем готови.
— Дръж тази линия свободна и ме осведомявай непрекъснато в каква посока се движат камионите – заповяда Кабрило.
— Добре – каза Ханли.
Както седеше в рейнджроувъра, Кабрило сложи ръка върху телефона.
— Дик – рече той, – искам да отлетиш с Адамс до „Орегон“ и да вземеш един кашон с предпазни костюми. Навярно Хикман е вкарал някакво отровно химическо вещество във фабриката. След като вземеш костюмите, върви директно в Мейдънхед – Холпърт и още трима души те чакат.
Труит не зададе никакви въпроси; просто отвори вратата на реинджроувъра и се спусна в мрака към мястото, където Адамс беше приземил робинсъна на хелипорта. След като обясни плана на Адамс, хеликоптерът се вдигна и се насочи към „Орегон“.
— Поеха по магистрала М-4, която води към Лондон – докладва Ханли на Кабрило.
— Господин Джоунс – обърна се Кабрило, – можете ли да ни намерите най-прекия път към М-4?
— С всичките тези хора, събрали се на новогодишните празненства в центъра на Лондон – отвърна Джоунс, – прекият път няма да е толкова бърз.
Включи на скорост, даде на заден и се отправи надолу по улицата, която водеше към Батърсий Парк. Възнамеряваше да мине по Батърсий Бридж, да свие по Олд Бромптън Роуд към Уест Кромуел и да излезе на А-4, който водеше към М-4. Дори и в този късен час придвижването щеше да е бавно.
Трите камиона на Хикман караха полека. Минаха през Мейдънхед по Касъл Хил Роуд, който беше всъщност и А-4, после завиха по А-308, който водеше директно към М-4. Четиринайсет минути след като излязоха от фабриката, вече наближаваха изход номер четири, от който се излизаше към летище „Хийтроу“.
В мига, в който камионите намаляваха за изход М-4, Труит и Адамс се приземиха на задната палуба на „Орегон“. Никсън чакаше с дървения сандък, в който бяха предпазните костюми. Затича се, отвори едната врата и ги сложи на задната седалка, без Адамс да изключва ротора. След като ги натовари, Никсън подаде на Труит напечатани инструкции, да провери дали костюмите са херметически затворени. После се отдръпна назад.