Выбрать главу

Щеше да им трябва по-малко от час да поставят експлозивите и да се измъкнат обратно през тунела.

После четири часа път обратно до Рабих. Ако ин­дийците искаха да са на кораба към Египет до изгрев-слънце, утре, 6 януари, както беше предвидено, тряб­ваше да тръгнат.

След като провери още веднъж сандъка с експло­зивите, водачът даде знак да го изнесат и натоварят на камиона. Осем минути по-късно вече караха надо­лу по пътя към Медина.

Ханли се увери, че думата на Овърхолт този път е златна. Получаваше всичко, което поискаше. И то бързо.

— Готови сме да излъчваме – съобщи му Овърхолт по телефона. – Отвори линка и провери качеството на картината.

Ханли махна на Стоун, който отвори изображени­ята на монитора. Камери на входа и изхода на Суецкия канал показваха преминаващите кораби толко­ва ясно, сякаш човек стоеше на брега.

— Красота – възхити се Ханли.

— От какво друго имате нужда? – попита Овърхолт.

— Управлението разполага ли с агент мюсюлманин в Саудитска Арабия?

— Имаме петима-шестима – отвърна Овърхолт.

— Трябва да разберем дали метеоритът е бил под­менен – каза Ханли.

— Дори и нашите хора не могат да влязат зад пок­ривалото. Четирима часовои пазят периметъра неп­рекъснато.

— Но могат да влязат в джамията „Ал-Харам“ – нас­тоя Ханли. – Накарай някого от тях да се приближи колкото се може по-близо до покривалото с гайгеров брояч, после да коленичи и да се помоли. Ако гренландският метеорит е вече вътре, ще засече радиоак­тивност.

— Отлично – възкликна Овърхолт. – Веднага ще се заемем и ще ти се обадя, щом разбера нещо. Какво друго?

— Трябват ни сателитни снимки на двете джамии, колкото се може по-подробни, заедно със строител­ните планове, етажите, разположението и всичко ос­танало, което можеш да откриеш.

— Ще накарам да ги съберат максимално бързо и ще ви ги изпратя по сателита и по куриер.

— Добре. Целта е Корпорацията да се постави на мястото на Хикман и да действа така, както би дейст­вал той. Щом получим документацията, ще се събе­рем и ще планираме как ние бихме разрушили джа­мията, ако мисията беше наша.

— Ще бъда в кабинета си през цялото време – увери го Овърхолт. – Ако разберете нещо – или имате нуж­да от нещо – звънете по всяко време.

— Благодаря, сър. Ще изпълним възложената ни за­дача.

След като се приземи в Тел Авив, Кабрило си взе кола под наем и се приближи с нея колкото можа по-близо до Скалния купол. Влезе през портата близо до джамията „Ал-Акса“, после прекоси двора, в центъ­ра, на който се намираше Скалният купол. Целият комплекс беше разположен върху площ от близо трий­сет и пет акра с градини и фонтани и най-различни светини. Дворът беше претъпкан с туристи и учени.

Кабрило влезе в сградата и се загледа в осветената с прожектори скала.

Ясно личеше, че някога това е било планински връх – скалата стърчеше, изложена пред погледите на всички – но историята, а не някакво физическо свойс­ко на скалата, превръщаше мястото в светиня. Във всички случаи скалата изглеждаше като хиляди други наоколо.

Кабрило напусна Скалния купол и се отправи под земята към Масала Маруан.

Масала Маруан се намираше под калдъръмения двор в най-югоизточния ъгъл на комплекса. Обширното подземие, известно още като Конюшните на Со­ломон, беше с купол отгоре, разделено с дълги прег­ради от колони и арки. По-голямата му част беше от­крита и сега се използваше като допълнително пространство за петъчните молитви.

В прохладата на подземието Кабрило усети как ис­торията се просмуква в костите му.

Милиони души бяха преминали оттук през векове­те, търсейки по-близко съприкосновение със своя Бог. Подземието беше тихо, чуваше се само ромоленето на водата, която течеше от някакъв далечен извор, и за миг Кабрило усети колко пагубни бяха плановете на Хикман. Някъде в същия този миг имаше един мъж, обзет от омраза и изпълнен с желание за мъст заради мъртвия си син, който искаше да заличи от света три такива свети места. Кабрило почувства как го побиха тръпки. Милиони хора се бяха сражавали и загинали по тези места и той долавяше духовете им.

Обърна се да си върви.

Какъвто и пъклен план да бе замислил Хикман, щеше да започне оттук – и Кабрило и Корпорацията трябваше да го спрат, преди да го е осъществил. Из­качи каменните стълби и излезе отново на двора. Сух вятър духаше около него. Излезе през портата.