На едно летище близо до Порт Саид в Египет Петер Вандервалд се приземи с един стар „Дъглас“ DC-З. Самолетът беше служил дълго и ползотворно за превозване на товари из целия африкански континент. Машината с два двигателя беше легендарна; хиляди, бяха произведени от 1935-та насам и стотици все още летяха. Военният модел на самолета С-47 беше използван много по време на Втората световна война, в Корея и дори във Виетнам, където бяха преоборудвани в бойни машини. Известен бе още като Дакота, Скайтрейн, Скайтрупър и Дъг, но най-често му викаха Гуни Бърд.
Самолетът, който Вандервалд пилотираше, беше с единия крак в гробището за железни птици.
Предназначен за старо желязо в Южна Африка, без документи за безопасност и летателна годност, Вандервалд го купи направо за без пари. Честно казано, остана изненадан, че бе успял да стигне с него до Северна Африка. Ако старата птица имаше сили в кокалите за още един полет, можеше да умре достойно.
Самолетът беше с обикновени колесници. Кабината бе издадена отгоре, а товарното отделение се намираше отзад. Дължината му беше двайсет метра, а ширината на крилата – двайсет и осем.
Задвижван от два радиални двигателя от по хиляда конски сили, той можеше да прелети две хиляди километра със скорост между 220 и 270 километра в час. С отворени предкрилки можеше буквално да пълзи преди приземяване.
Във времена, когато самолетите бяха лъскави и гладки като ножове, дъгласът изглеждаше като наковалня. Солиден, непоклатим и винаги готов, самолетът искаше малко и вършеше работа без много шум. Беше пикап на паркинг, пълен с корвети.
Вандервалд изгаси двигателите и свали прозореца на кабината.
— Подпри колелата и го напълни – извика той на египетския работник, който го бе напътствал по пистата. – И долей масло. Ще дойдат да го вземат за още един курс.
После Вандервалд излезе от очуканата кабина. Разгъна стълбата и слезе на пистата. След два часа беше в Кайро и чакаше полета си обратно към Йоханесбург. Щом парите бъдеха преведени по сметката му, участието му приключваше.
Телефонът на Кабрило звънна точно когато стигна до взетата под наем кола.
— Хоукърът току-що навлезе над Средиземно море – докладва Ханли. – Изглежда се насочва към Рим.
— Обади се на Овърхолт и накарай да го задържат, когато кацне – нареди Кабрило. – Може Хикман да е решил да се откаже.
— Съмнявам се.
— Аз също. Даже според мен изобщо не става дума за това.
— Тогава как възнамерява да избяга?
Кабрило се замисли.
— Не мисля, че иска да бяга. Мисля, че е запланувал самоубийствена мисия.
Линията замлъкна.
— Ще вземем това предвид – обади се най-сетне Ханли.
— Отивам да се срещна с Мосад – рече Кабрило. – Ще ти се обадя след това.
Слънцето залязваше, когато старият кораб за лов на перли, на който пътуваше Хикман, влезе в Халидж ас-Суейс* в северния край на Червено море. Бяха изминали петстотинте мили от Рабих бавно, но спокойно, и корабът щеше да влезе в Суецкия канал довечера, както беше запланувано. Корабът беше малък и Хикман прекара времето си между малката кабина на кормчията и задната палуба, където въздухът не беше задимен от цигарите, които мъжът палеше една след друга.
[* Суецкият залив (араб.). – Б.пр.]
Камъкът на Авраам стоеше увит в брезент на палубата до единствения сак на Хикман. Вътре имаше един кат дрехи, основни тоалетни принадлежности и папка с три скоби, която изучаваше по време на цялото пътуване.
— Ето с какво разполагам – каза Хъксли, когато влезе в командната зала. – Взех снимките, които Холпърт и хората му са направили в Мейдънхед, изтрих противогазите и използвах биометрична компютърна програма, за да възстановя лицата.
Ханли взе диска и се приближи до Стоун, който го сложи в драйва на главния компютър. На монитора се появи изображение.
— По дяволите! – възкликна Ханли. – Изобщо не изглежда така, както го описват.
— Странно е – съгласи се Хъксли, – но има логика. Ако аз съм саможивец като Хикман, ще искам да изглеждам по възможно най-нормалния начин, така мога да се слея с околните, където и да ида.
— Предполагам, че и слуховете за Хауърд Хюс са си просто слухове – намеси се Стоун.
— Давай нататък, Стоуни – подкани го Хъксли.
Стоун вкара команда. Появи се триизмерно изображение на човек.
— Това е възстановка на движенията му – продължи Хъксли. – Всеки човек има уникални особености в моториката си. Знаете ли как охраната по казината разобличава измамниците?