— Аз съм Касим, дай ми камъка.
Агентът се поколеба.
— Мюсюлманин съм – бързо добави Касим. Дай ми камъка.
Агентът подаде кутията на Касим.
— Занеси надушвателите вътре и ги дай на първия човек, когото видиш. После се махай оттук, гладко, както предвиждахме.
— Добре – отвърна агентът.
Касим, стиснал здраво кутията, се затича към входа, агентът на ЦРУ го последва по петите. Щом мина през портата, той връчи кашона с надушвателите на мъжа, който се спусна към него. Забави се за миг, за да види как Касим прекосява на бегом двора към покривалото, което скриваше Кааба. Касим се пъхна под него и тогава агентът се обърна и се втурна към колата си.
Усещане за мир, спокойствие и древност се разля във вените на Касим, когато се пъхна под покривалото. За секунди се изпълни с надежда. Един прожектор хвърляше лъч светлина към сребърната рамка, в която сега се намираше метеоритът от Гренландия.
Касим се приближи, постави кутията на земята и сряза лепенката отгоре с ножа си. Пресегна се, свали гренландския метеорит от рамката и го остави на земята. После внимателно вдигна камъка на Авраам от кутията.
Бавно и благоговейно го върна на мястото му.
Отстъпи няколко крачки назад, каза набързо една молитва, вдигна гренландския метеорит и го сложи в кутията. Пъхна се под покривалото и понесе кутията към къщичката на караула. Останалите вече претърсваха джамията с надушвателите, когато извади телефона си.
Скътър седеше на мястото до шофьора в камиона. Останалите от отряда бяха отзад. Телефонът звънна.
— Наблюдаваме ви отгоре – рече Ханли, – Има малка промяна в плановете – не е нужно да ходите до Джеда. Ще ви изтеглим преди това.
— Къде да отидем? – попита Скътър.
На „Орегон“ Ханли наблюдаваше инфрачервения сателитен образ на камиона, който се движеше на юг.
— Продължете още девет километра и половина в южна посока – нареди Ханли. – После отбийте встрани от пътя. До брега ви чака кораб. Пращат лодка да ви вземе от залива, който се намира там. Натоварете хората си на лодката, капитан Скътър, ние ще се погрижим за останалото.
— Колко взрива бяха открили Касим и отрядът му, когато ти се обади? – попита Стоун.
— Пет – отвърна Ханли.
— Бих му наредил да остави останалото на саудитците, току-що засякох обаждане от жената на един от пазачите. Звънна в местната полиция, за да съобщи, че съпругът й още не се е прибрал у дома.
— Два и двайсет и една е! – възмути се Ханли.
— Жени – подхвърли Стоун, – понякога е толкова трудно да се живее с тях.
Ханли вдигна телефона.
Касим беше клекнал и обезвреждаше един пакет с С-6.
— Махайте се веднага! – заповяда Ханли.
— Не сме проверили… – понечи да каже Касим.
— Заповядвам ви да се изтеглите незабавно. Разкрити сме. Камион ви чака отпред, за да ви отведе до втория изход. Ясно?
— Разбрано, шефе.
— Бързо!
Касим слагаше телефона обратно в джоба си, когато агент на ЦРУ спря пред Голямата джамия с един пикап с удължено купе и голям открит багажник.
— Край! – извика Касим. – Всички при портата.
Четиримата мними часовои се втурнаха през двора, докато останалите, които проверявах за експлозиви, изникваха един по един зад сградите и колоните. Касим се спусна през портата и стигна до пикапа.
— Сега излизаме – каза той на шофьора.
— Качи ги отзад и ги покрий с брезента.
Касим отвори капаците и мъжете се качиха вътре. Преброи ги, десет, единайсет, дванайсет, тринайсет с него ставаха четиринайсет – един беше останал вътре. Втурна се към портата и огледа двора, последният войник се носеше в далечината.
— Съжалявам, тъкмо обезвреждах един от зарядите, когато извика.
Касим го сграбчи за ръката и го задърпа.
— Качвай се отзад – извика той, когато стигнаха до пикапа.
Касим дръпна брезента отгоре и се качи отпред при шофьора.
— Знаеш ли къде отиваме? – попита, когато мъжът включи на скорост и настъпи газта.
— О, да! – отвърна шофьорът.
Майорът от военновъздушните сили Хамилтън Рийвс знаеше, че йерархията в армията е важна, но не държеше особено изкъсо екипажа си. Закачи микрофона на поставката му и се обърна към втория пилот и бордовия инженер.
— Момчета, какво ще кажете тази вечер да навлезем във въздушното пространство на една суверенна държава?
— Нямам никакви планове за вечерта – обади се вторият пилот.