Веднага щом стабилизираше чесната и оправеше курса, щеше да се обади да докладва.
Камък в кутия пада право на земята. Метеоритът полетя надолу и се стовари върху подгизналия торф, без да се счупя. Двамата мъже се затичаха и тъкмо се заловиха да издърпат кутията от калта, когато оглушителният вой от двигателите на два изтребителя се усили. Вдигнаха глави и видяха как самолетите профучават над тях.
— Да се махаме оттук, по дяволите! – извика първият, като вдигна кутията от тинята.
Вторият се втурна да пали двигателя, докато онзи мъкнеше кутията.
— Мисля, че мога да кацна на пътя – извика Адамс по микрофона.
Вертолетът се спускаше надолу, задвижван само от вятъра, който минаваше през витлата в ги караше да се въртят. Адамс насочваше машината към земята – но бързо губеше скорост.
Краят на езерото и шосето приближаваха бързо и той започна с изравняването преди кацане.
Изтребителите се появиха зад Бенет и чесната така шеметно, сякаш се бяха пръкнали от нищото. Минаха на метър от двете му страни, профучаха напред и направиха бърз завой. В същия миг радиото му избръмча:
— Тук Кралските въздушни сили – обади се глас, – насочете се към най-близкото летище за незабавно приземяване. Ако откажете или се опитате да избягате. Ще бъдете свалени. Потвърдете приемането на съобщението.
Двата изтребителя бяха направили завоите и се приближаваха челно към Бенет.
Наклони крилата в знак, че е разбрал – после се пресегна към сателитния телефон.
Толкова близо и в същото време толкова далеч.
Кабрило погледна през страничното стъкло, преди хеликоптерът да се сниши зад един хълм. Ванът и мястото, на което беше паднала кутията, бяха само на километър разстояние. Дори Адамс да успееше да ги свали на земята живи, докато се измъкнат от вертолета и изтичат дотам, ванът – и метеоритът – щяха да са изчезнали.
Притисна сателитния телефон към гърдите си и се стегна да понесе удара.
Шофьорът на вана включи на скорост и натисна педала на газта. Задните гуми забуксуваха в калта и из въздуха се разхвърча торф. Задницата се отметна встрани, ванът изскочи на асфалта и се понесе на юг.
Хвърли един бърз поглед в огледалото за обратно виждане и се увери, че пътят е празен.
Адамс владееше вертолета с виртуозността на концертиращ цигулар. Изравни идеално и дръпна лоста в последната възможна секунда, когато арката, описана от хеликоптера, бе само на няколко метра от земята. Промяната в зацепването на витлата изстиска до последно въздушната скорост и робинсънът се закова на място и се стовари от няколко метра височина върху шините си. Шасито се удари в земята, но не много силно. Адамс погледна към Кабрило и въздъхна дълбоко.
— Боже, колко си добър! – възкликна Кабрило.
— Голям зор видях – призна Адамс, махна слушалките и отвори вратата.
Хеликоптерът препречваше почти изцяло пътя.
— Ако имахме гориво за още един километър – рече Кабрило, отвори вратата и слезе, – щяхме да ги пипнем.
Двамата мъже се изправиха в цял ръст на пътя и се протегнаха.
— По-добре се обади на Ханли и му кажи, че сме ги изпуснали – предложи Адамс, докато на пътя се появи един ретро автомобил и забави скорост, понеже шосето бе запречено.
— След минутка – отвърна Кабрило, наблюдавайки как автомобилът марка Ем Джи спира.
Шей подаде глава от страничния прозорец.
— Момчета, имате ли нужда от помощ? – попита той с провлечения говор на тексасец.
Кабрило се затича към колата.
— Американец ли си?
— Чистокръвен – гордо изтъкна Шей.
— Работим под прякото командване на президента, съществува заплаха за националната сигурност – бързо обясни Кабрило. – Имам нужда от колата ти.
— Боже! – възкликна Шей. – Купих си я само предам три дни.
Кабрило се пресегна и отвори вратата.
— Съжалявам, въпросът е на живот и смърт.
Шей дръпна ръчната спирачка и излезе от колата.
Кабрило махна на Адамс със сателитния телефон, докато се качваше в автомобила.
— Ще се обадя на „Орегон“ – рече той – и ще им кажа да пратят някого да ти достави гориво.
— Да, сър – отвърна Адамс.
Кабрило натисна стартера, включи на скорост и подкара стария автомобил. Завъртя волана и направи обратен завой.
— Хей – провикна се Шей, – а аз какво да правя?
— Остани при хеликоптера – извика Кабрило през прозореца. – Всичко ще оправим после.
След като зави, натисна газта до дупка и отпраши. След няколко секунди превали хълма и се скри от поглед. Шей се приближи до Адамс, който проверяваше шасито на хеликоптера.