— Добър вечер, дами! – поздрави ги той. – Приятна нощ за разходка.
Отзад една червена кола с логото на „Дриймуърлд“ тъкмо излизаше от алеята на хотела. Охранителя скочи върху газта и гумите изсвириха по паважа, Ш
В същия момент Гъндърсън и Пилстън минаха покрай Труит с джипа.
— Скачай! – извика Гъндърсън.
Труит се метна на стъпалото и се пъхна през задната врата. Щом седна, Гъндърсън натисна здраво газта и профуча по булеварда. Чантата на Труит беше на седалката до него. Той дръпна ципа и извади оттам една метална кутия.
— Следят ни – извика Гъндърсън отпред.
— Забелязах – рече Труит. – Щом ти кажа, превключи на свободна скорост и загаси двигателя.
— Разбрано – отвърна Гъндърсън.
Носеха се със сто и трийсет километра в час, но червената кола ги настигаше. Труит се завъртя на задната седалка и насочи кутията към металната решетка на автомобила.
— Сега! – извика той.
Гъндърсън превключи на свободна скорост и врътна ключа. Фаровете изгаснаха и сервоволанът престана да действа, което затруди управлението на джипа. Гъндърсън се бореше да не излезе от платното. Труит натисна едно копче върху кутията. Във въздуха бе изпратен сигнал, който изпържи акумулаторите на всички превозни средства, които се движеха наблизо. Фаровете на червения автомобил изгаснаха. Той започна да намалява скорост. Няколкото таксита на пътя също забавиха и спряха.
— Добре – каза Труит, – можеш да запалиш отново
Гъндърсън врътна ключа и джипът изрева. Включи отново на скорост и овладя колата.
— Накъде? – попита.
— Взехте ли си чантите?
— Току-що си теглихме по един душ в хотела – отвърна Пилстън. – Оставихме ги в самолета.
— Към летището тогава – реши Труит. – По-добре да се махаме от Вегас.
Макс Ханли стоеше до компютъра в кабинета на Майкъл Холпърт на борда на „Орегон“, Двамата мъже съсредоточено се взираха в екрана.
— После изведнъж спря – рече Холпърт.
— Каква част от информацията успяхме да изтеглим? – попита Ханли.
— Трябва да прегледам всичко – отвърна Холпърт, – но изглежда доста.
— Започни да я анализираш – нареди бързо Ханли – и ми докладвай веднага щом намериш нещо ценно.
В този миг радиоприемникът на Ханли иззвъня и се чу гласът на Стоун.
— Сър – докладва той, – от гълфстрийма току-що се обадиха, че напускат Лас Вегас.
— Идвам веднага – рече Ханли по микрофона.
Той бързо прекоси коридора и отвори вратата на командната зала. Стоун седеше пред мониторите; обърна се, когато Ханли влезе, после посочи към екрана. На картата на Западните щати проблясваше червена светлина, отбелязвайки местонахождението на гълфстрийма. Самолетът точно прекосяваше езерото Мийд и се отправяше на изток. В същия миг телефонът на Ханли иззвъня, той се приближи до командното табло и го вдигна.
— Ханли.
— Получи ли компютърните файлове? – попита Труит.
— Само част – отвърна Ханли. – Холпърт ги анализира в момента. Явно прехвърлянето е било прекратено по средата, имаше ли проблеми?
— Мишената се върна, докато прехвърлях данните. – Труит се надвикваше с рева на двигателите. – Вероятно е прекъснал връзката.
— Това означава и че знае, че някой му е вдигнал мерника.
— Точно така – съгласи се Труит
— Какво друго откри?
Труит бръква в якето на съседната седалка и извадя снимките, които беше открадвал от кабинета на Хикман. Обърна се към факс машината, която беше свързана с въздушния телефон, и започна да ги сканира.
— Пращам ти малко снимки – рече Труит.
— На кого са? – попита Ханли.
— Точио това искам да разбереш.
≈ 31 ≈
— По дяволите, прав си, проблем е – каза президентът на Лангстън Овърхолт.
Едия час преди това британският министър-председател беше уведомил президента, че са открили капитан на кораб, грък, с радиоактивни изгаряния на по-малко от седемдесет километра от Лондон. Докато президентът и Овърхолт говореха, обезопасените линии между двете държави бяха прегрели от трескави депеши.
— Сътрудничим си и с руснаците, освен с Корпорацията, за да намерим оръжието – обясни Овърхолт, – но вече е стигнало в Англия.
— Това ли искаш да кажа на най-близките ни съюзници? – попита президентът. – Че сме опитали, ама нищо не е станало?