— Не, сър – рече Овърхолт.
— Ако човекът, който стои зад всичко това, събере ядрената бомба с метеорита, Лондон и околностите му ще се превърнат в пустош. И ако за ядрената бомба можеш да си измислиш някакво оправдание, метеоритът е наша издънка.
— Разбирам, сър – съгласи се Овърхолт.
Президентът стана от стола си в Овалния кабинет.
— Чуй ме внимателно – заговори той с ядосан тон,– искам резултати, и то веднага.
Овърхолт се изправи.
— Да, сър – рече той.
После се отправи към вратата.
— Кабрило още е по петите на метеорита – съобщи Ханли на Овърхолт по обезопасената линия, – поне според пилота на хеликоптера ни, който се обади преди няколко минути.
— Президентът е бесен – обясни Овърхолт.
— Хей, не сме виновни ние, британските изтребители закъсняха за купона. Ако бяха дошли навреме, метеоритът щеше вече да е в наши ръце.
— Според последното комюнике британците били приземили принудително чесната в Инвърнес и се канели да претърсят самолета.
— Нищо няма да открият – заяви Ханли. – Пилотът ни каза, че двамата е Кабрило видели пилота на чесната да пуска товар от едната страна.
— Защо Кабрило не е телефонирал – попита Овърхолт, – за да координираме помощта?
— Това, господин Овърхолт, е въпрос, на който не мога да отговоря.
— Уведоми ме веднага щом говориш с него?
— Да, сър – рече Ханли и линията прекъсна.
Ретро автомобилът друсаше като каруца, пълна със зърно. Тънките гуми, механичните амортисьори и някогашното окачване не можеха да се сравняват с модерните спортни коли. Кабрило караше на четвърта, напъваше докрай двигателя и ретро автомобилът вдигаше едвам сто и двайсет километра в час. Държейки с една ръка облицования с дърво по края волан, натисна отново сателитния си телефон.
Нищо. Сигурно беше от кацането – въпреки всички усилия да предпази устройството то се беше ударило в таблото при приземяването. Можеше да е и от зарядното – сателитните телефони изразходваха енергия колкото климатика на някой дебелак лятно време във Фнникс. Какъвто, и де беше случаят, Кабрило не можа да го накара да светне.
Докато изкачваше една височина, зърна вана няколко километра по-напред.
Едн Сенг погледна към Боб Мидоус, когато колата, карана от Мидоус, наближи остров Шепи. Самолетът амфибия на Корпорацията ги беше ваел от „Орегон“ и ги беше докарал до едно летище в покрайнините на Лондон, където британското разузнаване МИ-5 им беше оставило брониран рейнджроувър.
— Изглежда получихме оръжията, които поискахме – каза Сенг, докато ровеше в найлоновата торба, която ги чакаше на задната седалка.
— Сега остава само да открием къде в Лондон се крие терористичната клетка „Хамади“ – уверено заяви Мидоус, – да намерим бомбата и да я обезвредим, докато председателят ни вземе метеорита, и готово.
— Звучи доста трудно.
— Давам му седем по десетобалната – прецени Мидоус, докато намаляваше, за да влезе в пристанището.
Сенг слезе от колата още преди Мидоус да загаси двигателя. Приближи се до върлинестия русоляв мъж и протегна ръка.
— Еди Сенг – представи се той.
— Малкълн Роджърс, МИ-5 – отвърна русият.
Мидоус беше излязъл от колата и се приближаваше.
— Това е партньорът ми Боб Мвдоус. Боб, това е Малкълм Роджърс от МИ-5,
— За мен е удоволствие – рече Мидоус и му стисна ръката.
Роджърс тръгва към кея.
— Капитанът бил намерен в местната кръчма, горе на хълма. Според печата от митницата, акостирал е същата вечер.
— Радиацията ли го е убила? – попита Мидоус.
— Не – отвърна Роджърс, – първоначалната аутопсия показа следи от отрова.
— Каква? – попита Сенг.
— Още нищо не можем да кажем със сигурност – обясни Роджърс. – някакво паралитични вещество.
— Имате ли телефон? – попита Мидоус.
Роджърс забави крачка, извади мобилния телефон от джоба си и погледна въпросително.
— Обадете се на съдебния си лекар и му кажете да се свърже с Центъра за контрол на заболяванията в Атланта. Да ги помоли да му изпратят токсикологични профили на отрови от скорпиони и змии от Арабския полуостров и да види дали няма да съвпаднат,
Роджърс кимна, после позвъни. Докато говореше по телефона, Сенг оглеждаше пристанището долу. Имаше няколко стари товарни кораба, три-четири яхти и един катамаран, на горната му палуба стърчаха антени и два крана. Задната палуба на катамарана беше затрупана с щайги и електроника. Един мъж седеше на маса, заврял ръце в нещо като торпедо.