— Добре – рече Роджърс, – ще проверят.
Мъжете продължиха да се спускат надолу по хълма и стигнаха до дока. Тръгнаха по дъсчения кей, завиха и излязоха на друг док, разположен перпендикулярно на първия. На палубата на „Лариса“ се виждаха трима мъже. Със сигурност долу имаше още.
— Претърсихме всеки сантиметър – уведоми ги Роджърс. – Нищо. Корабният дневник е фалшифициран, но от разпитите на екипажа разбрахме, че товарът е качен близо до Одеса в Украйна и са карали с пълен ход дотук, без да спират.
— Екипажът знаел ли е какво превозват? – поинтересува се Сенг.
— Не – отвърна Роджърс. – Носели се слухове, че били крадени произведения на изкуството
— Просто са доставили стоката – обобщи Сенг.
Мидоус погледна обратно към катамарана на другия док.
— Искате ли да се качите на борда? – попита Роджърс.
— Някой виждал ли е мъжа, който е излязъл от кръчмата след срещата с капитана?
— Не – поклати глава Роджърс, – там е проблемът. Не знаем нито кой е бил, нито къде е отишъл.
— Но капитанът не е носел бомбата със себе си в кръчмата – разсъждаваше на глас Мидоус, – значи или някой от екипажа е направил размяната, или е била открадната от кораба.
— Никой не е видял бомбата в кръчмата – рече Роджърс, – и капитанът е умрял там.
— И разпитахте обстойно екипажа? – попита Сенг.
— Ще ви кажа нещо поверително – каза Роджърс. Сенг и Мидоус кимваха.
— Направихме с екипажа неща, забранени от световната конвенция – казаха ни всичко, което знаеха – тихо съобщи Роджърс.
Британците не си поплюваха – гърците бяха изтезавани или упоявани, или и двете.
— И никой от екипажа не е направил размяната? – поиска да се увери Мидоус.
— Не – отвърна Роджърс. – Който и да е бил мъжът в кръчмата, имал е и съучастници.
— Еди – рече Мидоус, – защо не се качиш на борда на „Лариса“ и не провериш? Аз ще пообиколя наоколо и ще поговори с мъжа на катамарана,
— Вече го разпитахме – Намеси се Роджърс. – Малко е особняк, но е безобиден.
— Веднага се връщан – рече Мидоус и се запъти обратно към другия док.
Сенг махна на Роджърс и го последва на борда на „Лариса“.
— Сър, трябва да решим – каза Стоун, – Атлантическият океан или Северно море?
Ханли се втренчи в движещата се карта върху монитора. Нямаше представа накъде е тръгнал Кабрило, но беше дошло време да вземат решение.
— Къде е самолетът амфибия?
— Тук – и Стоун посочи светлата точка на картата, която показваше, че самолетът е над Манчестър и летя на север.
— Северно море тогава – нареди Ханли. – Мишената е Лондон. Нареди на самолета амфибия да тръгне към Глазгоу, за да помогне на Кабрило.
— Разбрано – рече Стоун и се пресегна към микрофона.
— Хали – обърна се през рамо Ханли към Касим, който седеше на една маса зад командния пулт, – какво става с горивото за Адамс?
— Не можах да накарам летището в Инвърнес да му го достави – отвърна Касим, – затова се свързах с едва бензиностанция в Лох Нес и уредих да му докарат гориво в двайсетлитрови туби. Всеки момент ще са там. Сигурен съм, че Адамс ще се обади веднага щом ги получи.
— По дяволите! – ядоса се Ханли. – Джордж трябва да излети, за да помогне на председателя.
Линда Рос, експертът по сигурността и наблюдението на „Орегон“, седеше на масата заедно с Касим.
— Свързах се с британските власти и им казах каквото знаем – че бял ван се отправя на юг по пътя от Лохиеското езеро. Мислим, че превозва метеорита и че господин Кабрило го преследва в стар черен ретро автомобил марка Ем Джи. Пращат вертолети, но ще им трябва час и нещо да стигнат до там.
— Челинджърът не може ли да прелети и да докладва? – предложи Ханли.
За секунда се възцари пълно мълчание. Стоун вкара няколко команди и посочи към монитора.
— Такова е времето в момента в района – рече той.
Простиращата се мъгла изглеждаше като сиво вълнено одеяло. На земята в Северна Шотландия видимостта се измерваше във футове, не в метри. От въздуха скоро помощ нямаше да може да се окаже.
Халифакс Хикман беше бесен. След като нахока охраната, се обърна към шефа на смяната.
— Уволнен си – процеди през зъби.
Мъжът се отправи към вратата и излезе от апартамента.
— Ти – насочи обвинително пръст към втория по ранг след него, – къде е крадецът, който проникна тук?
— Хората ни го видели да се приземява една пресечка по-нагоре отпопита „Дриймуърлд“ – докладва мъжът. – Прибрали го двама души в открит джип. Хората тръгнали да ги преследват, но електрическата уредба в колата им се развалила. Тогава ги изпуснали.