— Разбирам – обади се Сенг. – Има ли проблем да задържим роувъра още няколко дни?
— Не, разбира се, ваш е – отвърна Роджърс.
— Нещо против да разпитаме собственика на бара попита Мидоус, – за да приключим случая?
— Измъкнахме всичко, което можахме от него – Рече Роджърс, като се замисли за миг над молбата, така че не виждам какво лошо има.
Той извади мобилния си телефон, за да съобщи регистрационния номер на вана, после отправи въпросителен поглед към американците.
— Благодаря ти – кимна любезно Сенг и направи знак на Мидоус да вървят към рейнджроувъра и да оставят Роджърс сам.
Англичанинът им махна за сбогом и набра телефония номер.
Мидоус отвори вратата и седна зад волана, докато колегата му се настаняваше на седалката до него.
— Защо му даде касетата? – намръщи се Сенг, когато затвориха вратите.
Мидоус посочи към копието на пода, после запали рейнджроувъра и направи обратен завой.
— Да посетим собственика на кръчмата – предложи той – и да видим какво друго можем да открием.
— И ти ли си мислиш същото като мен? – подхвърли Сенг няколко минути по-късно, докато спираха пред бара.
— Не знам – вдигна рамене Мидоус. – Има ли нещо общо с мотора, който беше на касетата?
— Да се обадя ли да го проверя – попита Сенг, – докато ти се бавиш вътре?
Мидоус слезе от рейнджроувъра.
— Имаш дяволски добра памет – изтъкна той.
Сенг вдигна дланта си, цифрите бяха записани с химикалка.
Мидоус затворя вратата и се запъти към входа на кръчмата.
Дърветата в парковете Сейнт Джеймс и Грийн, които се намираха близо до Бъкингамския дворец, бяха голи и заспалата зимен сън трева бе покрита с дебела слана. Туристи наблюдаваха смяната на караула и от устните им излизаха облаци пара. Един мъж на скутер слезе по Пикадили, после зави при Гресвенър Плейс и мина бавно покрай езерото в парка на двореца. Продължавайки нататък, той зави на ъгъла по Бъкингам Палас Роуд към кръстовището с Бърдкейдж Уок. Отби встрани на пътя до езерото в парка Сейнт Джеймс, записа за колко време беше дошъл и какво е уличното движение.
После пъхна малкия бележник обратно я джоба на якето си и изпърпори нататък.
Кабрило провря главата си през прозореца на ретро автомобила. Преди един час, когато минаваше срез Бен Невис, най-високата планина в Шотландия, беше настигнал вана. Сега, докато колата пухтеше през Грампианските планини, ванът отново беше дръпнал напред. Скоро трябваше да се случи нещо. Кабрило очакваше всеки миг да види Адамс с хеликоптера, британската армия или военновъздушни сили, дори полицейска кола. Сигурен беше, че „Орегон“ изпраща помощ – беше невъоръжен в немощен ретро автомобил.
Със сигурност все някой вече беше разбрал къде е.
На борда на „Орегон“ се опитваха да решат проблема, но нямаха кой знае какъв успех.
Корабът още се намираше на сто мили от Кинеърд Хед и се движеше с пълен ход на юг. След няколко часа щеше да стигне до Абърдийн, след още няколко щеше мине покрай Единбург.
— Добре – провикна се Касим в командната заля към Ханли. – Адамс докладва, че има достатъчно гориво на борда, за да успее да стигне до летището в Инвърнес. Щом кацне, ще напълни резервоарите догоре и ще тръгне по пътя на юг.
— Какъв ще е обсегът му? – попита Ханли.
— Чакай – помоли Касим и повтори въпроса на Адамс. – По-голямата част от Англия – предаде после отговора, – но няма да може да стигне до Лондон без презареждане.
— Трябва да приключим операцията преди това – изтъкна Ханли.
— Добре – извика Касим, – Адамс каза, че е запалил двигателя.
— Кажи му да следва пътя, докато не намери Кабрило.
Касим повтори заповедите.
— Рече, че мъглата е дебела като зимно палто – предаде Касим, – но ще лети точно над шосето.
— Добре – кимва Ханли.
Линда Рос се приближи към него.
— Шефе – рече тя, – двамата със Стоун пренастроихме проследяващата честота на бръмбарите върху метеорита. Сега получаваме по-силен сигнал.
— Кой монитор?
Рос посочи към този в дъното.
Метеоритът беше стигнал почти до Стърлинг. Скоро шофьорът на вана щеше да издаде намеренията си със завой на изток към Глазгоу или на запад към Единбург.
— Свържи ме с Овърхолт – нареди Ханли на Стоун.
След няколко секунди Овърхолт се обади по телефона.
— Накарах британците да завардят пътищата преди Глазгоу и Единбург – уведоми го Овърхолт – и да претърсят всички ванове.