— Камионът се насочи към Единбург – каза той.
— Британците са заградили вътрешността на града, както и магистралите, които водят на юг – съобщи му Овърхолт. – Ако тръгнат към Лондон, ще ги хванем.
— Време е – отбеляза Ханли.
Шофьорът на вана затвори телефона и се обърна към спътника си.
— Има промяна в плановете – спокойно каза той.
— Гъвкавостта е най-важното нещо в секса и тъмните сделки – подхвърли другият мъж. – Накъде отиваме.
Шофьорът му съобщи.
— Тогава е по-добре тук да завиеш наляво – рече пътникът, докато разглеждаше картата.
Кабрило продължаваше да кара, следеше камионетката с детектора си. От двайсет минути не я беше виждал, но щом стигнеше до предградията на Единбург, щеше да даде газ и да съкрати разстоянието помежду им.
Вдигна очи от металната кутия и се загледа в пейзажа.
Мъглата по пътя беше гъста, отстрани имаше огради от скали и камък. Дърветата стърчаха голи и изглеждаха като вкочанени скелети на сивия фон. Преди миг Кабрило зърна Фърт оф Форт, протока, който се врязваше в Шотландия от Северно море. Водата беше черна и бурна; протежението на висящия мост едвам се виждаше.
Натисна педала на газта и погледна отново кутията. С всяка секунда сигналът се приближаваше все повече и повече.
— Наредено ми беше да те оставя отпред и да се махам – обясни шофьорът. – Някой друг ще те превози по-нататък.
Шофьорът намали пред гарата в Инвъркитинг и спря пред един носач с количка.
— Нещо друго? – попита пътникът, пресягайки се да отвори вратата.
— Късмет! – пожела му шофьорът.
Щом стъпи на тротоара, пътникът махна с ръка на носача.
— Ела тук! – повика го той. – Искам да натоваря нещо.
Мъжът докара количката.
— Купихте ли си вече билет?
— Не – отвърна пътникът.
— Къде е багажът? – попита носачът.
Пътникът отвори задната врата на вана и посочи кутията.
Носачът се пресегна и я вдигна.
— Тежичко е. Какво има вътре?
— Специално оборудване за нефтени платформи – обясни пътникът, – така че внимавай.
Носачът постави кутията върху количката и се изправи.
— По-добре идете да си купите билет – посъветва го той – Влакът тръгва след по-малко от пет минути. Къде отивате?
— В Лондон – рече пътникът и се отправи към вратата.
— Ще ви чакам на перона – обеща носачът.
Докато бутаха метеорита на количка през гарата, шофьорът на вана зави наляво и излезе от паркинга. Беше изминал само няколко километра в посока към Единбург, когато, движението започна да се забавя. Отпред имаше задръстване. Погледна нататък да види какъв е проблемът. Имаше проверовъчен пункт. Подкара бавно напред.
— Тръгвай веднага! – нареди Ханли по радиото на пилота на самолета амфибия.
Пилотът залепи бележка върху термоса със силно кафе и отвори дроселите. Машината започна да подскача и да се тресе, докато се движеше по вълните в морето.
Наклони се и се вдигна.
Пилотът летеше колкото можеше по-ниско. Търсеше по земята някаква следа от странния на вид ретро автомобил, който Ханли му беше описал. Беше само на трийсет сантиметра от далекопровода, когато откри пътя, който търсеше.
Сигналът изчезна. Проблемът беше, че Кабрило нямаше карта на района, така че единствената му надежда бе да кара в кръг и да го търси.
— Последно повикване за влак номер двайсет и седем за Лондон – съобщиха по високоговорителите, – всички пътници да се качват.
— Имам само американски долари – рече пътникът – Двайсетачка стига ли?
— Да, сър – отвърна носачът. Ще занеса багажа в купето ви.
Носачът се качи на влака, откри купето в отвори вратата. Постави кутията с метеорита на пода. Щом се измъква, пътникът, който все още стискаше билета в ръка, влезе вътре.
— Какво е разписанието? – извика Ханли на Стоува
— В момента има влак, който тръгва за Лондон – осведоми го Стоун, поглеждайки компютъра си.
— Дай маршрута – нареди Ханли.
— Наближавам Единбург – обади се по радиото Адамс.
— Но още няма никаква следа от господин Кабрило.
— Оглеждай се за амфибията – посъветва го Ханли.
— Разбрано – рече Адамс.
Шей се обади по микрофона на Адамс.
— Дано на колата ми й няма нищо.
— Не се тревожи – успокои го Адамс, – ако стане нещо, моите хора ще я оправят.
— Дано! – въздъхва Шей.
— Гледай да я видиш на земята.
На борда на „Орегон“ Ханли се обади по радиото на амфибията.