— Мисля, че го видях – съобщи пилотът.
— Добави и влак към Лондон на бележката – рече! Ханли – и Адамс е близо, после му сигнализирай, за да те види, и хвърли пратката.
— Разбрах, шефе – отвърна пилотът.
Добави един ред на бележката с маркер, провря се между далекопроводите и профуча на не повече от три метра височина от Кабрило и ретро автомобила.
— Какво по!… – възкликна Кабрило, когато задницата на самолета амфибия изникна в предното му стъкло.
Пилотът завъртя крилете, ускори и направи бръснещ завой, за да мине отново. Щом Кабрило видя предницата на самолета, разбра, че е на Корпорацията, и отби встрани от пътя.
Свали гюрука, и вдигна поглед към небето. Амфибията се връщаше обратно, летеше все по-бавно и се спускаше все по-ниско. Когато почти го настигна. Кабрило видя как от прозореца политна нещо и се ударя в асфалта.
Термосът се търкулна и спря на десет метра пред автомобила.
Кабрило изскочи и се втурна към него.
— Хидроплан 8746 – обадиха се от диспечерската кула в Единбург, – бъди нащрек за хеликоптер в непосредствена близост.
Пилотът на амфибията тъкмо излизаше от острия завой нагоре и му трябваше секунда да отговори.
— Кула, хидроплан 8746, вертолет в района – отвърна пилотът, – моля кажете марката.
— Хидроплан 8746, марката е „Робинсън“ R-44.
— Хидроплан 8746, виждам го.
— Британците са обградили вана – уведоми ги Овърхолт.
— Мисля, че са прехвърлили метеорита на влака за Лондон – докладва Ханли.
— Сигурно се шегуваш – изсумтя Овърхолт раздразнено. – Ще трябва да се обадя на директора на МИ-5 и да му кажа. Кой влак?
— Още не сме сигурни, но следващият влак, който тръгва, е за Лондон – рече Ханли.
— Пак ще ти се обадя – отговори Овърхолт и тресна телефона.
Но след няколко секунди имаше ново обаждане за Овърхолт – този път беше от президента.
Пилотът на амфибията се свърза с Адамс по радиото.
— Следвай ме, ще те заведа директно при него.
— Давай! – съгласи се Адамс.
Амфибията направи повторен завой, изравни се с пъти и отново се приближи. Вертолетът се носеше по дирите му.
— Ето – извика Шей, когато ретро автомобила се появи.
Адамс погледна надолу. Кабрило беше пред колата.
Адамс приземи робинсъна в полето от другата страна на пътя и остави двигателя да работи. Кабрило забърза към него с термос и сателитен телефон под мишниците. Отвори вратата на пасажера и постави двата предмета отзад. Шей се мъчеше да си откопчае колана. Кабрило го откопча и му помогна да слезе.
— Ключовете са в колата – опита се той да надвика шума от двигателя и витлото, – скоро ще ти се обадим, за да ти платим за услугата.
После седна на креслото в хеликоптера и затвори вратата. Шей се приведе и мина под витлата. Щом се измъкна, пресече шосето и се запъти към безценния си Ем Джи. Започна да го оглежда, докато Адамс излиташе. Освен почти празния резервоар, колата си изглеждаше невредима.
Адамс се беше вдигнал петдесет метра над земята, когато Кабрило проговори.
— Телефонът ми е счупен – каза той в микрофона.
— Така и решихме – отвърна Адамс. – Мислим, че са качили метеорита на влака.
— Значи съобщението вече не ни трябва – реши Кабрило и откъсна листчето, залепено към термоса.
— Има ли кафе вътре? – попита Адамс. – Бих пийнал една чашка.
— Аз също – присъедини се Кабрило, разви капачката и отвътре излезе пара.
≈ 34 ≈
— Разбирам, господин министър-председател – отвърна президентът. – Незабавно ще ги уведомя.
Затвори телефона и звънна на секретарката си.
— Свържете ме с Лангстън Овърхолт от ЦРУ.
Облегна се на стола и зачака обаждането.
— Да, господин президент – рече Овърхолт, когато го свързаха.
— Току-що говорих с министър-председателя – поде президентът. – Никак не са доволни. Явно с Корпорацията сте ги накарали да тичат из малкия си остров и да гонят, по думите на министър-председателя, „вятъра“. Той бил наредил пътищата, водещи към два шотландски града, да бъдат затворени, заловили са вана, в който сте им казали, че е метеоритът, но се е оказал празен. Искат Корпорацията да се оттегли и да ги остави да се оправят с положението сами.
— Сър – възрази Овърхолт, – мисля, че на този етап това ще бъде огромна грешка. Кабрило и мъжете му са изправени пред тежка ситуация. Първо, залепнали са за откраднатия метеорит като лепило за хартия. Още не са го открили, но не са го и изгубили. Второ, проследили са прехвърлянето му във влак за Лондон – Кабрило отново е във въздуха и се готви да се намеси.