— Предайте информацията, с която разполагате, на МИ-5 – нареди президентът – и ги оставете да се оправят.
Овърхолт замълча за миг, преди да продължи.
— Украинската бомба още не е намерена. Корпорацията има екип близо до Лондон, който я търси в момента – да продължат ли?
— Украинците са наели Корпорацията за тази работа – отговори президентът, – не служби на американското правителство. Не виждам каква власт имаме ние да ги караме да се оттеглят.
— Помолих МИ-5 да си сътрудничи с тях – изтъкна Овърхолт. – Не знам защо са отрязали Корпорацията.
Президентът помисли, преди да отговори.
— Премиер-министърът не спомена нищо конкретно за изчезналата атомна бомба – бавно рече той. – Беше по-загрижен за случващото се в Шотландия.
— Да, сър – съгласи се Овърхолт.
— Кажи им да продължат с търсенето – каза президентът накрая. – Ако могат да приберат бомбата, заплахата за създаване на мръсна бомба с използването, на метеорита ще отпадне.
— Мисля, че разбирам какво казвате, господин президент.
— Стъпвайте леко – нареди президентът, – кажи им да действат тихо.
— Имате думата ми, господин президент – заяви Овърхолт, преди линията да прекъсне.
Адамс летеше над опашката на влак номер двайсет и седем. Тъкмо се готвеше да пусне Кабрило на покрива, когато Ханли се свърза с тях по радиото.
— Наредено ни беше да се оттеглим – съобщи Ханли. – Британците възнамеряват да спрат влака в отдалечен район по крайбрежието, близо до Мидълсбро.
— Над него сме, Макс – възпротиви се Кабрило, – след пет минути съм вътре във влака и започвам да търся метеорита.
— Заповедта е директно от президента, Хуан – настоя Ханли. – Ако откажем да изпълним президентска заповед, повече няма да видим работа от Овалния кабинет. Съжалявам, но от гледна точка на компанията не си струва да го правиш.
— Вдигни се, Джордж – нареди Кабрило по микрофона.
Адамс дръпна лоста надясно и хеликоптерът се отдалечи от железопътната линия и се понесе над полето. След като се отдръпна, Адамс започна да се издига, за да стигне на безопасна височина.
— Добре – уморено се съгласи Кабрило, – прав си. Кажи координатите си, за да може Адамс да ни върне обратно на кораба.
— Минаваме покрай Единбург и се движим на юг с пълен ход – отговори Ханли, – но ако бях на твое място, щях да накарам Адамс да ме остави в Лондон. Пратих Мидоус и Сенг натам и те са открили интересни следи, водещи към изчезналата атомна бомба.
— Още ли се занимаваме с това? – попита Кабрило.
— Докато не ни кажат да престанем – отвърна Ханли.
— Значи Корпорацията намира бомбата – обобщи Кабрило, – а оставяме британците да се оправят с метеорита ни. Изглежда точно наопаки.
— В момента това е всичко, с което разполагаме – рече Ханли.
Върху подгизналата от дъжда палуба на ферибота, плаващ от Гьотеборг, Швеция, към Нюкасъл по река Тайн, Роджър Ласитър говореше по сателитния телефон. Ласитър беше работил за ЦРУ, но преди няколко години го бяха уволнили, след като откриха, че от сметки във Филипините липсват огромни суми. Парите бяха предназначени за купуване на информация за мюсюлманските терористични групи, действащи в южните провинции. Ласитър беше изгубил парите в едно казино в Хонконг.
След като го уволниха, ЦРУ откри още факти. Ласитър не се притесняваше да използва непозволени методи за изтезание, да присвоява суми на правителството за лична изгода или направо да лъже и мами. Беше действал в райони, където Лангли имаше малко контрол – и беше злоупотребил с правомощията си до краен предел и отгоре. Освен това се говореше, че бил двоен агент и работел за китайците, но само го уволниха, без да направят нищо повече.
Сега живееше в Швейцария, но се хващаше на работа при този, който му предложеше най-много пари.
В Швеция беше откраднал чертежи на корабостроител, проектирал революционна кормилна система. Компанията, която го беше наела да извърши кражбата, беше малайска. Предаването на пратката трябваше да стане в Лондон.
— Да – рече Ласитър, – спомням си, че говорихме. Не бяхте сигурен дали се нуждаете от услугите ми.
Самолетът „Хоукър“ 800ХР тъкмо кацаше в Ню Джърси, където щяха да го презаредят за полета над Атлантическия океан. Хикман правеше планове пътьом.
— Оказва се, че имам нужда от тях – изтъкна той.
— Каква е работата? – допита Ласитър, като погледна към туриста, който мина по палубата. Мъжът се прибра вътре.