— Да вземете един пакет и да го отнесете в Лондон вместо мен.
— Трябва много да се отклоня от пътя си – излъга Ласитър.
— Не и според човека, когото ваех да ви следи в Швеция – възрази Хикман. – Каза ми, че преди няколко часа сте се качили на ферибот и пътувате към източното крайбрежие на Великобритания. Да не би да е сбъркал?
Ласитър дори не отговори. Когато двама лъжци се надлъгват, е важно да си кратък.
— Къде е пратката? – попита той.
— Трябва да я вземете от гарата – рече Хикман. Ще бъде в шкафче.
— Със самолет или с кола искате да ида?
— С кола – отвърна Хикман.
— Трябва да е нещо, което няма да мине през скенерите – отбеляза Ласитър. – Това повишава риска.
— Петдесет хиляди при доставката.
— Половината сега, половината накрая.
— Една трета сега, две трети после – контрира Хикман – искам да съм сигурен, че ще я доставите навреме.
Ласитър обмисли предложението за миг.
— Кога ще получа първата третина?
— Мога да я изпратя веднага – заяви Хикман. – Номерът на сметката?
Ласитър му продиктува сметка на островите Ченъл.
— Чак утре сутринта ще мога да проверя дали парите са пристигнали. Мога ли да ви имам доверие?
— Утре сутринта, преди да наближите Лондон – увери го Хикман, – може да се обадите в банката. Ще разберете, че ви е платено преди доставката.
— И как ще получа другите две трети?
— Ще ви ги дам лично.
— Щом ще оставите слънцето и пясъка заради мъгливите британски острови – подхвърли Ласитър, – сигурно е нещо голямо.
— Гледайте си вашата работа – сопна се Хикман. – Аз ще си гледам моята.
— Прехванахме британско съобщение – каза Хикман на мъжа във влака. – Ще спрат влака в Мидълсбро.
— Значи знаят за размяната? – попита пътникът.
— Хванали са партньора ти на влизане в Единбург – обясни Хикман. – Той сигурно те е издал.
Мъжът се замисли за миг.
— Съмнявам се, поне не толкова бързо. Някой сигурно ни следи.
Хикман не му каза за проникването в кабинета му. Колкото по-малко знаеше, толкова по-добре. Дотук беше изгубил екипажа на „Фри Ентърпрайз“, както и един от хората си във Великобритания. Започваха да не му достигат хора. А му трябваше човек в Мейдънхед.
— Както и да е – отвърна той, – ще се погрижа за проблема. Слизаш от влака в Нюкасъл на Тайн и оставяш пратката в шкафче на гарата. После отиваш до най-близката тоалетна и слагаш ключа в казанчето на кабинката в дъното. Уредил съм някой да прибере пратката и да я донесе.
— После какво да правя? – попита мъжът и се загледа през прозореца. На табелата пишеше „Бедлингтън“ Беше на четирийсет и пет километра от новата си спирка.
— Иди на това място в Мейдънхед с кола под – нареди Хикман и му продиктува адреса – И се срещни с останалата част от екипажа, който идва от Кале.
— Звучи супер! – възкликна мъжът,
— Ще бъде – съгласи се Хикман.
Докато Адамс и Кабрило летяха към Лондон, „Орегон“ минаваше на петдесет и пет градуса северна ширина от Нюкасъл на Тайн. В кабинета си Майкъл Холпърт разглеждаше купа с документи, които беше разпечатал от файловете, изпратени от Труит. Холпърт тъкмо подчертаваше изречения с жълт маркер, когато един от компютрите в кабинета му изпиука и принтерът взе да разпечатва.
Холпърт изчака документът да излезе, после го взе и го прочете.
Снимките, откраднати от Труит, имаха съвпадение в базата данни на военните. Лицето принадлежеше на някой си Кристофър Хънт от Бевърли Хилс, Калифорния. Хънт бил капитан в американската армия, преди да го убият в Афганистан. Защо Халифакс Хикман държеше снимка на мъртъв войник в кабинета си? Каква евентуална връзка можеше да има тя с кражбата на метеорита?
Холпърт реши да разрови по-дълбоко, преди да докладва на Ханли.
Небаил Лабабити гледаше възторжено бомбата, окъпана в светлината на фенера. Намираше се на пода в офиса на партера на улица „Странд“, точно под апартамента на Лабабити. Помещението беше празно от няколко месеца и Лабабити бе разбил с лост вратата и сменил ключалката, така че сега само той имаше ключ. Докато някой брокер в близките дни не решеше да го показва на клиенти, то бе на негово разположение.
Офисът имаше гаражна врата за доставки. Мястото беше идеално, за да се натовари бомбата на камион и да се закара до парка. Не се виждаше, а осигуряваше бърз изход. Всичко си идва на мястото.
Изключи фенера, измъкна се през вратата и прекоси от другата страна на улицата до бара близо до хотел „Савой“. Поръча си една бири и се размечта за смърт и унищожение.