+++
≈ 35 ≈
Датата беше 30 декември, 2005. Боб Мидоус и Еди Сенг пътуваха към Лондон. Движението беше задръстено и пътищата – хлъзгави от дъжда. Сенг потърси да чуе прогнозата за времето по радиото и изслуша всички подробности, поднесени от говорителя. Таблото на рейнджроувъра светеше в оскъдната светлина и радиаторът духаше. Сенг загаси радиото.
— Дъждът ще се обърне на сняг през следващите няколко часа – рече той. – Как живеят хората тук?
— Потискащо е със сигурност – отбеляза Мидоус и се загледа в сгъстяващия се мрак, – но хората са изненадващо жизнерадостни.
Сенг не обърна внимание на забележката.
— Задръстване в петък вечер – подхвърли, – хората сигурно отиват в Лондон на театър или на заведение.
— Изненадан съм, че господин Ханли още не се е обадил – рече Мидоус. След като напуснаха кръчмата, Мидоус се беше обадил, за да докладва какво са открили. – „Орегон“ вероятно е в бурно море в момента – отвърна Сенг, лазеше напред зад колоната коли, която се простираше с километри.
В Северно море беше студено, но не чак толкова страшно, колкото можеше да бъде.Бурята, която наближаваше от север, беше укротила вълните и освен падането на температурата с десет градуса през последния час екипажът на борда на „Орегон" не усети голяма промяна.
Долу, в Магическата работилница, на Кевин Никсън му беше даже топло. Последните няколко дни работеше по намерения сателитен телефон на Ал Халифа. Апаратът беше потънал в морската вода, когато тялото бе хвърлено зад борда. Понеже термалните извори бяха надули набързо трупа и той бе изплувал на повърхността с телефона в джоба, вътрешността не бе успяла да корозира много.
Никсън беше разглобил апарата и го беше почистил основно. Но когато го сглобя, той пак отказа да работи. Реши да загрее чиповете в малка фурна, за да се увери, че няма повече следи от влага. Извади частите от фурната внимателно с медицински пинцета, сглоби отново апарата и накрая му сложи току-що заредена батерия.
Телефонът светна и се появи съобщение.
Никсън се усмихна и натисна интеркома.
Ханли и Стоун работеха по информацията на Сенг и Мидоус. Бяха успели да проникнат в британския регистър на моторни превозни средства и да открият името и адреса, на който беше регистриран номерът. После пуснаха Небаил Лабабити в различни бази данни и откриха банкова и визова информация. Стоун проверяваше отново всичко.
— Чековете за наема не съвпадат с адреса, който е дал на паспортен контрол – отбеляза Стоун. – Пуснах името на сградата, за която са написани чековете през програма с карти и открих мястото. Казал е на паспортен контрол, че живее в квартал Белгравия, в Лондон. Сградата, за която плаща наем, е на няколко километра разстояние, близо до Странд.
— Знам къде е Странд – вметна Ханли. – Последния път, когато ходих в Лондон, ядох в ресторант на Странд, казваше се „Симпсънс“.
— Хубаво ли беше? – поинтересува се Стоун.
— Отворен е от 1828-а – отвърна Ханли. – Няма де се задържи толкова дълго, ако храната не струна, бифтек, овнешко, хубави десерти.
— Как изглежда улицата? – попита Стоун.
— Оживена: хотели, ресторанти, театри. Не е идеалното място за секретна операция.
— Звучи обаче като идеално място за терористична атака
Ханли кимна.
— Намери ми най-близкия хеликоптер.
— Веднага – откликна Стоун.
После интеркомът иззвъня и Никсън помоли Ханли да слезе в Магическата работилница.
Лабабити беше изпил две бири и един голям ментов шнапс. Погледна златния си часовник, после изпуши една цигара. Когато свърши, загаси фаса в пепелника, хвърли няколко банкноти на бара и излезе напън.
Йеменецът, който щеше да кара бомбата до мястото, трябваше да пристигне с автобуса от летището всеки момент. Лабабити намери автобусната спирка малко по-нагоре по улицата, облегна се на сградата и изпуши още една цигара, докато чакаше.
Лондон се беше оживил от празнична глъчки. Витрините на магазините светеха коледно украсени и хората се тълпяха по улиците. Повечето от хотелите бяха препълнени догоре, понеже мнозина идваха в Лондон да празнуват Нова година. В Хайд Парк беше заплануван концерт на Елтън Джон. И в двата парка – Грийн и Сейнт Джеймс – близо до Бъкингамския дворец дърветата бяха окичени с хиляди цветни лампички. Улиците близо до Хайд Парк трябваше да бъдат затворени и щандове за храни, временни кръчми и ресторанти на открито щяха да бъдат издигнати по улиците за огромното празненство. От баржите, закотвени по Темза беше предвидено да се изстрелват фойерверки. И небито щеше да пламне от празнична заря.