Лабабити се усмихна на тайната, която само той знаеше. Той щеше да осигури най-мощната заря и когато това станеше празненството и всичките му участници щяха да се преселят в небитието. Автобусът спря и Лабабити изчака пътниците да слязат.
Йеменецът беше още дете, изглеждаше уплашен и объркан от необичайния пейзаж. Слезе смутено от рейса, последен от всички, стиснал евтин куфар в ръце. Беше облечен с карирано черно вълнено палто, купено вероятно втора употреба. Едва наболи мустаци, които нямаше да имат време да пораснат, ограждаха горната му устна, като следи от чаша шоколадово мляко.
Лабабити пристъпи напред.
— Аз съм Небаил.
— Амад – тихо отвърна момчето.
Лабабити го поведе по улицата към апартамента.
Бяха пратили момче да свърши мъжка работа. Но на Лабабити не му пукаше – нямаше начин да го направи той самият.
— Ял ли си? – попита Лабабити, когато се отдалечиха от навалицата.
— Хапнах малко смокини – рече Амад.
— Да оставим багажа в апартамента ми и ще те разведа наоколо.
Амад само кимна. Видимо трепереше и нямаше да отрони нито дума.
Ханли изслуша съобщенията на Ал-Халифа, после ги запази.
— Гласовото му съобщение е кратко – отбеляза Ханли.
— Може и да е достатъчно – изтъкна Никсън.
— Заеми се с него тогава – нареди Ханли.
— Готово, шефе.
Ханли излезе от Магическата работилница, върна се обратно до асансьора и се качи нагоре. Мина по коридора и влезе в командната зала. Стоун посочи към екрана, на който се виждаше карта на централен Лондон.
— Можем да ги сложим ето тук – рече той. – Батърсий Парк.
— На какво разстояние е от Белгравия и Странд? – попита Ханли.
— Площадката за хеликоптери е построена върху колони над Темза – отговори Стоун, – между мостовете Челси на изток и Албърт на запад. Ако прекосят по Албърт и излязат на Куинстоун Роуд, са в Белгравия. Оттам е няколко минути с кола до Странд.
— Прекрасно – рече Ханли.
Мидоус вдигна телефона още на първото позвъняване.
— Идете в Батърсий Парк – нареди Ханли без излишни приказки, – там, на Темза, има хелипорт. Кабрило ще пристигне след малко с робинсъна.
— Запази ли ни хотел?
— Не още – призна Ханли, – но ще ви наема няколко стаи в „Савой“.
— Значи си открил нашия човек? – предположи Мидоус.
— Така мислим – отговори Ханли. – Ще ви бъде точно от другата страна на улицата.
— Идеално – одобри Мидоус и затвори.
После Ханли се обади на Кабрило да докладва. След като му даде координатите на хелипорта, обясни, че Мидоус и Сенг ще го чакат там.
— Джордж, ще трябва да прибере вертолета в някой хангар на „Хийтроу“ – рече Кабрило. – Сигурен съм, че няма да ни разрешат да го оставим на площадката за кацане.
— Ще го уредя – обеща Ханли.
— Погрижи се да наемеш хотел и за Адамс – нареди Кабрило, – скапан е от умора.
— Ще го настаня до „Хийтроу“, близо до робинсъна.
— Какво друго? – попита Кабрило.
— Никсън пусна телефона на Ал-Халифа.
— Може ли да нагоди гласа, така че да се обадим на контактите му? – попита развълнувано Кабрило.
— Скоро ще разберем.
≈ 36 ≈
Роджър Ласитър седеше на една пейка пред тоалетните на гарата в Нюкасъл на Тайн. От двайсет минути наблюдаваше вратата и района наоколо. Всичко изглеждаше наред. Изчака, докато мъжът, който току-що бе влязъл, приключи и излезе. Тоалетните бяха празни. Огледа се за последно, стана и влезе вътре.
Отиде до последната кабинка и вдигна капака на казанчето.
Ключът от шкафчето беше вътре, той бързо го извади и го пъхна в джоба си. После излезе от тоалетните и намери шкафчето. След като наблюдава района още половин час и не откри нищо нередно, изчака някой носач да мине наблизо и му махна.
— Имам кола под наем на закрития паркинг – усмихна се Ласитър с банкнота от двайсет лири в ръка. – Ако я докарам при вратата, ще ми донесеш ли багажа?
— Къде е той, сър? – попита носачът.
Ласитър му връчи ключа.
— Там – рече той, – в шкафчето.
Носачът взе ключа.
— За каква кола под наем трябва да гледам?
— Черен седан „Даймлер“ – отвърна Ласитър.
— Много добре, сър – кимна носачът и подкара количката си към шкафчето.
Ласитър излезе от фоайето и пресече улицата, отправяйки се към закрития паркинг. Ако се качеше в колата, запалеше я и успееше да излезе от гаража, щеше да свърши работа. Ако някой го следеше, щеше да пристъпи към действие дотогава.