Никой не дойде. Никой не го спря. Никой не знаеше.
След като плати таксата за паркинга, Ласитър направи едно кръгче и зави пред входа на гарата. Носачът го чакаше на тротоара с кутията върху количката си. Ласитър спря до него и дръпна лоста на багажника в жабката.
— Сложи го отзад! – нареди той, като свали стъклото на вратата на пасажера.
Носачът постави кутията в багажника на даймлера и затвори капака. Ласитър включи на скорост и потегли.
Свръзката на ЦРУ с МИ-5 седеше в един кабинет в квартирата на английската служба в Лондон.
— Вашите подизпълнители ни дадоха видеозапис с регистрационния номер на вана, с който смятаме, че е била открадната ядрената бомба – рече агентът на МИ-5. – Наш екип проверява агенцията за коли под наем, докато говорим. Щом получим информацията, ще успеем да вземем бомбата.
— Отлично – безстрастно отвърна агентът на ЦРУ. – Какво е положението с нашия откраднат метеорит?
— Скоро ще бъде разрешено – увери го агентът на МИ-5.
— Нуждаете ли се от помощта ни? – попита човекът от ЦРУ.
— Не – поклати глава англичанинът. – Кралската армия и военноморските сили имат грижата.
Агентът на ЦРУ стана от стола си.
— Тогава ще чакам да се свържете с мен – рече той, – след като го откриете.
— Щом го направим, незабавно ще се свържем с вас.
Веднага щом агентът на ЦРУ напусна кабинета, агентът на МИ-5 вдигна телефона.
— След колко време ще пресрещнем влака? – попита той.
— На пет минути разстояние е – отвърна един глас.
Гористатаместност на километър и половина от село Стоктън, най-близката гара до Мидълсбъро, изглеждаше танка, че сякашзапочва война. Два британски танка „Челинджър“ бяха заели позиция от двете страни на релсите. Малко по на север, горе-долу там, където щеше да спре влакът, два взвода от кралските морски пехотинци в камуфлажни униформи се криеха в гората и чакаха да проникнат във вагоните. Малко по-наляво, на сечището, скрито зад редиците дървета, които ограждаха релсите, имаше един самолет „Хариър“ и един хеликоптер „Агуста Вестланд“ А-29 „Монгус“ с картечни гнезда.
В далечината откъм север тракането на влак номер двайсет и седем се усилваше.
Полковникът от британската армия, който ръководеше операцията, изчака да види носа на локомотива. После се обади на машиниста по радиото и му нареди да спре. Веднага щом машинистът зърна танковете, удари спирачки и влакът започна да намалява, като от колелата му взеха да излизат искри. Самолетът и вертолетът, които се бяха издигнали във въздуха, се показаха над дърветата и заеха позиция за обстрел в момента, в който кралските пехотинци изскочиха от гората и взеха да се качват през всички врати.
Щяха методично да претърсят всичко, но нямаше да намерят нищо.
В същото време Роджър Ласитър караше на юг по магистралата към Лондон. На минаване през Стоктън забеляза суматохата в далечината и излезе през десния изход към Уиндърмиър. Щом стигнеше до главната североизточна магистрала, която минаваше през Ланкастър, щеше да продължи нататък през Бирмингам и да влезе в Южна Англия. Ласитър си запали цигара и се загледа навън в дъжда.
Докато наближаваше Темза по въздуха, Адамс погледна внимателно джипиеса за точното местонахождение. Кабрило гледаше към парка от другата страна на реката. Огромна шатра, осветена с прожектори, гъмжеше от работници, които довършваха монтажа й.
— Погледна вляво – обади се Адамс по микрофона.
Квадратната площадка за хеликоптери беше осветена с мигащи светлини. Една кола до нея присветна с фарове. Адамс наведе лоста и започна спускане.
— Сенг и Мидоус са тук – рече Кабрило. – Ще ги накарам да ме закарат до хотела, за да можем да се прегрупираме. Ханли е организирал някой да те чака на главния терминал в „Хийтроу“ с ключа ти от хотела. От какво друго имаш нужда, Джордж?
— Нищо – отвърна Адамс. – Ще презаредя и ще ида в хотела. Щом ти потрябвам, ми се обади.
— Наспи се – посъветва го Кабрило. – Заслужил си го.
Адамс тъкмо захождаше и не отговори. Спусна се над Батърсий Парк, наклони се напред към площадката и после леко се приземи. Кабрило отвори вратата и грабна телефона си. Скочи и приведен, се отдалечи от вертолета. Щом излезе от обсега на витлата, се изправи. Наближаваше рейнджроувъра, когато Адамс вдигна вертолета и прелетя през Темза.
Мидоус излезе от вратата на пасажера и отвори задната на Кабрило.
— Къде отиваме? – попита Кабрило, докато се пъхаше отзад и затваряше вратата.