Пилотът стана и се запъти към кухнята.
— Ще сложа малко пуканки в микровълновата.
— Моите с повече масло отгоре – помоли вторият пилот.
Майкълс се изравни с реката и кацна. След като се доближи до брега, мъжете вързаха самолета с въжета за няколкото близки дървета, после разтовариха багажа и зачакаха.
Всички агенти на МИ-5 бяха на мисия в Лондон, така че нямаше кой да ги посрещне.
— Някой знае ли как се пали кола с жици? – попита Холпърт.
— Аз знам – обади се Райс.
— Клиф – заръча Холпърт, – върви с Том и намерете нещо достатъчно голямо да ни превози заедно с багажа
— Добре – отвърна Хорнсби, изкатери се по брега с Райс и двамата се запътиха към града.
Холпърт разглеждаше картата, докато чакаше. Беше накарал Майкълс да прелети над фабриката в Мейдънхед и сега трябваше само да намери пътя на картата. Щом успя, се обърна към Майкълс, която още беше на самолета.
— Ще дадеш ли чаша кафе? – помоли той.
Майкълс се пъхна обратно в кабината и наля една чаша кафе, после я подаде на Холпърт на брега.
— Какъв е планът? – попита тя.
— Първо гледаме, после атакуваме.
В същия миг Райс спря до брега със стар камион „Форд“. Отзад имаше клетки за птици, както и няколко ръждиви инструмента и дълга верига.
— Съжалявам за возилото – извини се Райс, като слезе, – но просяците не могат да придирят много.
— Да го натоварим – подкани Холпърт и подаде на Райс отбелязаната карта.
— Ще следя радиосъобщенията – каза Майкълс, докато мъжете товареха, камиона. – Успех!
Холпърт се усмихна, но не каза нито дума. Щом всички се качиха, той почука върху покрива на кабината.
— Да вървим!
Камионът вдигна облак прах, докато се отдалечаваше от брега в посока към фабриката.
≈ 43 ≈
Беше един сутринта на 1 януари 2006, когато Кабрило най-сетне се обади на „Орегон“ да докладва.
— Обезвредихме оръжието – каза той.
— Как е МИ-5? – попита Ханли.
— Еуфорично – отвърна Кабрило, – говори се, че ме правят Рицар на Британската империя.
— Ти ли я хвана накрая? – не повярва Ханли.
— Ще ти разказвам, когато се върна на кораба. Какво друго става?
— Докато твоят екип обезвреждаше бомбата, Холпърт изрови още информация, която свързва метеорита с Халифакс Хикман. Смятаме, че понеже синът му е бил убит от талибаните в Афганистан, той възнамерява да атакува ислямската вяра. Наскоро е купил фабрика източно от Лондон, която изпълнява поръчка за молитвените килимчета, използвани по време на хаджа – докладва Ханли.
— Опресни паметта ми – помоли Кабрило, – хадж беше поклонението до Мека, нали така?
— Точно така – потвърди Ханли, – тази година се пада на десети.
— Значи разполагаме с достатъчно време, за да приключим операцията.
— Може и така да е, но днес, докато беше вързан в Лондон, се случиха много неща.
После му предаде какво беше казал Овърхолт за опитите с отломки от метеорита. Набързо му разказа и всичко, което Холпърт беше открил.
— Къде се намираме в момента? – попита Кабрило.
— Изпратих Холпърт и още трима във фабриката – обясни Ханли. – Намира се в Мейдънхед.
— А бръмбарите върху метеорита?
— Показват, че още е в района засега.
— Значи, ако Хикман направи нещо, за да разруши целостта на метеорита, може да стане по-лошо от ядрена бомба – отсъди Кабрило.
— Стоун провери и откри, че нито една машина в обикновена текстилна фабрика не е достатъчно здрава, за да натроши или смели иридий – рече Ханли. – Ако това е планът на Хикман, сигурно има някакъв начин да постигне целта си във фабриката или близо до нея.
Кабрило замълча за секунда.
— Холпърт ще има нужда от помощ – реши накрая. – Оставям Сенг и Мидоус тук – те ще координират с МИ-5 операцията и ще заличат и покрият следите от нашето участие.
Ханли си водеше записки в бележника.
— Разбрано – рече той. – Ами ние останалите?
— Обади се на Адамс и му кажи да е с хеликоптера при реката след половин час – нареди Кабрило, – съобщи и на Холпърт, че идваме.
— Смятай го за направено – рече Ханли, преди линията да прекъсне.
— Корпорацията обезвреди бомбата, господин президент – докладва Овърхолт. – В ръцете на британското разузнаване е.
— Добра работа – зарадва се президентът, – предай им моите сърдечни поздравления.
— Ще го направя, сър – обеща Овърхолт, – но има друг проблем, за който трябва да ви уведомя.
— Какъв е той? – попита президентът.