Архисвещеният подкара по същество.
— Просветен Левко ни уведоми за твърденията ви, че сте преживели чудо в храмовия двор тази сутрин.
Ингрей се почуди как ли би реагирал Фритин, ако кажеше: „Не, чудото го направих аз. Не ми се искаше, но пък богът ме помоли много мило“. Вместо това каза:
— Не е нещо, което да докажа в съдебна зала, сър. Или така поне съм информиран.
Левко се размърда неспокойно под безстрастния му поглед.
— Аз бях там — хладно рече архисвещеният.
— Бяхте, да.
— Нищо не видях. — Трябваше да признае на Фритин, че от тревогата и подозрението му тревогата като че ли надделяваше.
Ингрей наклони леко глава в добре премерен и вбесяващ жест на пълна неутралност. Да, нека те първи разкрият мислите си.
Принц-маршал Биаст каза доста обнадеждено:
— Това, че Синът на есента прие душата на Болесо, на мен ми изглежда добро доказателство срещу обвиненията в злоупотреба с животински духове.
— Всеки може да твърди каквото си поиска — съгласи се Ингрей. — И ако единственият очевидец, Кумрил, бъде намерен да се носи с лицето надолу по водите на Щърк утре сутринта, не ще остане никой, който да го оспори. Със сигурност няма да съм аз.
Архисвещеният подскочи като ужилен и изглежда, се ядоса на тези му думи — те можеха да се приемат и като завоалирана обида. Или като предложение. Или като заплаха може би. Или като контразаплаха. Ингрей разчиташе, че значението им е достатъчно неясно. Умните очи на Левко просветнаха с подновено любопитство и той изгледа Ингрей преценяващо.
— Това няма да се случи — каза архисвещеният. — Кумрил е само задържан. Справедливостта ще възтържествува.
— Добре. В такъв случай, както и да беше спасена душата на Болесо, поне репутацията му ще си получи заслуженото.
Биаст примижа.
Хетвар каза твърдо:
— Кажи ми нещо, лорд Ингрей. В кой точно момент разбра, че лейди Аяда също е заразена с животински дух? — А, значи наистина бяха сравнявали историите им. Вече нямаше къде да лавира.
— През първия ден, след като тръгнахме от Глиганска глава.
С обичайното си измамно спокойствие Хетвар продължи:
— И не сметна, че е редно да ме уведомиш за това?
Жеска, който явно се стараеше да изглежда невидим, се присви. „За кого са били предназначени писмата ти, Жеска, щом не са били за Хетвар?“ До Конскарека, ако се съдеше колко навреме се беше появил графът на пътя им. И ако бе така, още ли му докладваше Жеска?
— При първа възможност поставих проблема на вниманието на храмовите власти в лицето на Просветена Халлана — отвърна Ингрей. — Която ме изпрати при Просветен Левко. — „В известен смисъл“. — Изчаках наставленията му, понеже проблемът очевидно беше в прерогативите на Храма, но то, уви, се забави заради кризата с ледената мечка. Докато намерим време да поговорим, днес следобед, други неща станаха по-належащи. — Други неща? Или същият въпрос, но от друга гледна точка? Кой освен боговете можеше да погледне от всички страни едновременно? Още една притеснителна мисъл, сякаш не му стигаха другите. Е, по-добре да прехвърли вината върху светеца — който наблюдаваше с нещо като възхищение маньовъра на Ингрей, — пък да види кой от присъстващите ще посмее да го смъмри него.
Нямаше да е Хетвар — той се намръщи и пое в обход.
— Така изглежда. С момичето ще се занимаем, когато му дойде времето. Едно по-спешно обвинение стигна до ушите ни. Какво ще кажеш за твърденията на Кумрил, че Уенцел кин Конскарека също носи духовно животно?
Ингрей си пое дъх.
— Ще кажа, че едно толкова сериозно обвинение несъмнено заслужава сериозно разследване от страна на Храма.
— И какво ще открие това разследване?
Доколко Уенцел беше в състояние да прикрива спътника си? По-добре от Ингрей, това поне беше сигурно.
— Предполагам, че това ще зависи от компетентността на разследващите, сър.
— Ингрей. — Предупредителният тон на Хетвар, онзи специалният, през зъби, този път изнерви не само Жеска, но и Биаст. — Уенцел е граф с право на глас, а ние сме на ръба на избори. Мислех, че е убеден привърженик на законния наследник.
Хетвар кимна към Биаст, който на свой ред му кимна с благодарност. Фритин примигна и не каза нищо.
Хетвар продължи:
— Ако не е така, трябва да знам! Не мога да си позволя да изгубя подкрепата му заради някой ненавременен арест.
— Ами — кротко каза Ингрей, — тогава решението е просто. Изчакайте да получите гласа му и го атакувайте тогава.
Биаст изглеждаше така, сякаш току-що е сдъвкал червей. Хетвар, за момент поне, изглеждаше все едно обмисля предложението. Фритин си беше сложил безизразна маска и Ингрей пак се зачуди кому ли е обещал гласа си архисвещеният.