Дали пък шансовете на Кумрил да поплува по реката току-що не се бяха повишили? „Пука ли ми?“ Ингрей въздъхна. „Сигурно“. И мрачно осъзна, че в тази стая няма нито един човек, комуто да довери най-новите си разкрития за Конскарека. „Аз искам Аяда“.
Стисна здраво ръце зад гърба си. „Мой ред е!“
— Архисвещени. Вие сте едновременно теолог и имате право на глас. Кой друг ще знае, ако не вие. Можете ли да ми кажете… каква е точната теологична разлика между свещения трон на Старите лесове и неговата подновена форма под квинтарианската вяра?
Хетвар го погледна съсредоточено и явно си мислеше: „Откъде, в имената на петимата богове, дойде пък този въпрос, Ингрей?“ Но не каза нищо, само се отпусна в стола си и даде знак на Фритин да отговори; самият той бе също толкова любопитен да види къде ще ги отведе отговорът.
Фритин потропа с пръсти по облегалката на стола си.
— Старите свещени крале били избирани от водачите на тринайсетте най-силни кин племена. Новите — от осем велики кин дома й петима висши храмови служители с право на глас. Кръвното родство и първородството имат голяма тежест — той хвърли поглед Биаст, — както е по дартакийската традиция. Понеже изборите на свещен крал много често са били повод за междуплеменни войни, това по-мирно прехвърляне на властта от едно поколение на следващото се приема като божествена благословия. — Кимна на Биаст, сякаш да каже: „И нека си остане така“.
— Не политически отговор търсех — каза Ингрей. — Старите свещени крале винаги ли са били душевоини, или… или шамани? — И какъв точно щеше да е рискът от появата на този термин в разговора?
Левко поизправи гръб и на лицето му се изписа интерес.
— Чувал съм за нещо такова. Старите свещени крале уж били сърцевината на много междуплеменни ритуали и в този смисъл навярно са били по-скоро магически, отколкото святи по своята същност.
Ингрей се опита да си представи някои от свещените крале в последно време като магически същества, но напразно. „Нито святи, в интерес на истината“.
— И тази… тази свръхестествена сила… напълно е изчезнала от кралската линия?
— Да? — каза Левко.
Ингрей не можа да прецени дали това е въпрос, или подтик да продължи.
— И… какво е останало тогава? Какво прави свещения трон свещен в наши дни?
Веждите на архисвещения хвръкнаха нагоре.
— Благословията на петимата богове.
— Моля да ме извините, Просветени, но мен петимата богове ме благославят на всяка четвъртодневна служба. И това не ме прави свещен.
— Което е вярно — вярно е — измърмори Хетвар.
Ингрей не му обърна внимание и продължи:
— Има ли в тази кралска благословия нещо повече от благочестиви благопожелания?
Архисвещеният каза малко сърдито:
— Има молитва. Петимата архисвещени с право на глас се молят за наставление кого да подкрепят и чакат знак от своя бог.
Ако питаха Ингрей, лично той беше доставял при случай такива знаци — във вид на пълни кесии. И не се беше почувствал като пратеник на боговете.
— Какво друго? Какви други промени са настъпили? Трябва да има още нещо. — Лекото напрежение в гласа му издаде твърде много от чувството му за неотложност и той преглътна, за да се овладее. Пет от старите кинове вече липсваха от картинката, това беше вярно, три бяха измрели, два — изгубили влиянието си. Бяха ги заместили петима висши храмови служители и кой би могъл да твърди, че те са в по-малка степен представители на народа си? И все пак изборите бяха превърнали Конскарека в крал-магьосник, превърнали го бяха в нещо необикновено. „Да, и той си е останал такъв, нали?“ Беше ли настоящият трон отчасти празен именно защото Конскарека задържаше в безсмъртието си нещо, което отдавна е трябвало да върне?
Биаст, който се въртеше неспокойно на стола си по време на тази размяна на реплики, сега се намеси:
— Ако обвинението срещу Уенцел е правдиво, то аз съм сериозно загрижен за безопасността на сестра си.
Ингрей не хранеше топли чувства към Фара след онова, което беше сторила на Аяда, но предвид на подозренията си относно съдбата на последната съпруга-майка на Уенцел, трябваше да признае, че принц-маршалът има основания да се тревожи.
— Загрижеността ви ми се струва оправдана, милорд.
Хетвар очевидно се сепна.
Ингрей добави:
— Което ми напомня нещо, печатнико. Граф Конскарека наскоро ми намекна, че би искал да постъпя на служба при него. Умолявам ви, ако ви заговори по този въпрос, да му кажете, че няма да ме освободите. Боя се да му откажа в лицето. Не бих искал да го превърна в свой враг.
Хетвар свъси вежди. Архидяконът го погледна и каза: