— Двама омърсени мъже в един и същи дом? Защо му е да иска това?
— Вие предрешавате нещата, архисвещени — посочи Ингрей. — Графът е обвинен, но още не е осъден.
— Левко? — попита Фритин.
Левко разпери ръце.
— Ще трябва да го погледна по-внимателно. Ще ми е нужна и помощта на бога, а тя не идва по поръчка.
Фритин се обърна намръщен към Ингрей.
— Ще ми се да се изразявате по-ясно, лорд Ингрей.
Ингрей сви рамене.
— Добре помислете за какво ме молите, архисвещени. Ако искате да свидетелствам за невидимото и свръхестественото, ще трябва да приемете всичко, което имам да кажа. Или всичко, или нищо. А не мисля, че сте готов да ме приемете като някакъв пратеник на боговете, който ви носи изрични нареждания.
Докато Фритин обмисляше думите му, Ингрей продължи:
— Колкото до Уенцел, той казва, че е воден от близкото ни родство. За което си е спомнил с голямо закъснение, между другото. — Е, това също беше вярно в известен смисъл.
Биаст каза възмутено:
— Ще оставите сестра ми незащитена в един дом, от който сам се страхувате? Вие сте верен на милорд Хетвар, нали?
„Той никога не ме е предавал. Засега“. Ингрей се поклони леко, с което на практика не казваше нищо.
Биаст продължи:
— Но ако обвиненията са основателни… кой по-добре от вас би могъл да защити принцесата от… от всяко свръхестествено деяние на нейния съпруг или да й помогне при необходимост? А и бихте могли да наблюдавате, да ни информирате, да докладвате…
— Да шпионира? — прекъсна го Фритин заинтригувано. — Би ли могъл да се справи с това, как мислиш, Хетвар?
— И какво, ще ме накарате да положа лъжлива клетва за вярност ли, господа? — кротко попита Ингрей.
— Ингрей, престани — сопна му се Хетвар. — Гробищната ти представа за хумор няма място на този съвет.
— Това хумор ли беше? — изръмжа Биаст.
— От него друг няма да чуеш.
— Чудя се как го търпите.
— Дразнещият му стил е доказал предимствата си. От време на време. Той следва собствената си криволичеща пътека и се връща с трофеи, за чието съществуване някой разумен човек дори не би предположил. Още не мога да реша дали това е талант, или проклятие. — Хетвар изгледа изпитателно Ингрей. — Би ли могъл да го направиш?
Ингрей се колебаеше. Да придаде официален характер на онова, което през цялото време беше правил почти без сам да го съзнава — да играе и от двете страни, като едновременно отчаяно събира фрагменти с надеждата да се подредят в някаква смислена мозайка. И да се води от собствените си основания. Би могъл да откаже. Би могъл.
— Признавам — каза той бавно, — че и на мен ми се иска да разбера повече за Уенцел. — Обърна се към Биаст. — И защо така изведнъж решихте, че сестра ви е в опасност — сега, а не през изминалите четири години?
Биаст, изглежда, се смути.
— През въпросните четири години просто не се бях замислял за нея и брака й. Виждали сме се само веднъж след сватбата й, пишем си рядко. Смятах… смятах, че баща ни я е омъжил добре и че всичко е наред. Имах си свои задължения. Чак когато вчера поговорихме, тя ми разкри колко нещастен е станал животът й.
— Какво ви каза? — попита Хетвар.
— Че не е искала да се стигне до такава беда покрай, хм, покрай Събитията в Глиганска глава. Мислела, че Болесо наистина е започнал да прекалява, да, но се надявала, че може би той и, хм, и лейди Аяда с времето ще си допаднат. Че момичето може да му донесе покой. Фара страда силно, задето няма деца, макар че лично аз не виждам вината да е у нея. Мислела, че съпругът й е хвърлил око на новата й придворна дама, защото именно той я довел в домакинството на принцесата.
„Това е нещо ново“, помисли си Ингрей. Аяда мислеше, че назначението й е дело на леля й от рода Язовбряг, но кой ли беше подхвърлил тази идея на леля й? Възможно ли бе Уенцел да е планирал нов наследник, когото да постави между себе си и Ингрей? Или мотивите му да си осигури Аяда са били съвсем други? „Вече си мисля, че са били други, съвсем други. Той не би се задействал така внезапно без причина… само дето неговите причини не са като на другите хора“.
— Лейди Аяда твърди, че графът не я е обидил по никакъв начин — каза Ингрей. — Признавам, че тя може би е достатъчно наивна да не разпознае един намек, освен ако не е съвсем груб и директен, а Уенцел не е груб човек. За мен Фара е не по-малко виновна за всичките тези събития. Макар да признавам, че Болесо вече е бил тръгнал по наклонената плоскост и стана добре, че беше спрян сравнително навреме. — Един бърз поглед от страна на Хетвар го предупреди, че на свой ред е станал груб, и той погледна брата на Болесо и добави: — Жалко, че трябваше да стане по този невъзвратим начин.