Принц-маршалът изсумтя мрачно. Но не и с негодувание.
Архисвещеният се окашля.
— Бих отбелязал, лорд Ингрей, като съдя по признанията ви пред Просветен Левко — и по някои други доказателства, — че изглежда, вашият духовен вълк вече е отвързан. Което е в нарушение на оправдателната ви присъда.
Спокойният му тон прикриваше не толкова заплаха, нито страх, колкото натиск, реши Ингрей. Така. Той знаеше как да се справя с натиск.
— Не стана по моя воля, сър. — Твърдение, което не можеше да се провери. — Стана случайно, когато Просветена Халлана развали направеното ми заклинание. И в този смисъл беше дело на Храма. — „Да, хвърли вината на отсъстващите“. — Макар да не мога да твърдя, че такава е била волята на боговете, двама от тях определено побързаха да се възползват от случилото се. — Фритин не се ли размърда притеснено? Ингрей си пое дъх. — А сега и вие искате да се възползвате, като ме пратите да пазя принцеса Фара. Това ми се струва сериозна задача за човек, комуто нямате доверие. Или смятате първо да ме използвате, а след това да се обърнете срещу мен? Предупреждавам ви, мога да се пазя.
Фритин обмисля дълго тази стръв и реши да не я захапе.
— Тогава е във ваш интерес да продължите да бъдете полезен, нали така?
— Разбирам. — Ингрей го удостои с иронично дълбок поклон. — Изглежда, че съм на вашите услуги, архисвещени.
При тази размяна на реплики Хетвар се размърда неспокойно. Не че стоеше над заплахите, но винаги успяваше да изнамери по-елегантни начини да подчини Ингрей на волята си, умение, на което Ингрей се възхищаваше от естетическа гледна точка, ако не друго.
— След като го поставяте по този начин — каза Ингрей, като си отбеляза смръщената физиономия на Хетвар — ще приема да ви стана шпионин. И телохранител на принцесата. — Кимна любезно на Биаст, който, от своя страна, прояви достатъчно разум да му отвърне със същото.
— Което поставя въпроса за настаняването на затворничката — каза Хетвар. — Щом Уенцел е заподозрян, то лейди Аяда не бива да остава в къща, която е негова собственост. Може би е време да я преместим на по-сигурно място.
Ингрей се вкамени. Щяха ли да откъснат Аяда от него? Той каза внимателно:
— Няма ли това преждевременно да разкрие подозренията ни към Уенцел?
— В никакъв случай — каза архисвещеният. — Подобна промяна и без това предстоеше след погребението.
— На мен ми се струва, че сегашното й настаняване си е добро — възрази Ингрей. — Не се опитва да избяга, защото има доверие в справедливостта на Храма. Вече споменах колко е наивна — добави той, за да ужили Фритин.
— Да, но не можете да охранявате две места едновременно — разумно отбеляза Биаст.
Хетвар, най-после доловил внезапното напрежение в стойката на Ингрей, вдигна ръка да ги спре.
— Това можем да го обсъдим и по-късно. Благодаря ти, че се нагърби с този труден въпрос, лорд Ингрей. Кога според теб ще можеш да се внедриш в домакинството на Конскарека?
— Тази вечер? — предложи Биаст.
„Не! Трябва да се видя с Аяда!“
— Боя се, че ще изглежда странно, ако пристигна там, преди той да е говорил с вас, лорд Хетвар. Не бива и да се оставяте да ви убеди твърде лесно. Освен това трябва да хапна нещо и да поспя. — Последното поне си беше чиста истина.
— Бих искал сестра ми да има защита още тази вечер — каза Биаст.
— Тогава може би трябва сам да я посетите.
— Аз не разполагам със свръхестествени сили, които да противопоставя на Уенцел!
„Значи започвате да вярвате, че ви трябвам неопечен на клада, така ли? Добре“.
— Няма ли някой храмов магьосник, когото да пратите на пост междувременно?
— Онези, които смятам за подходящи, вече са пратени по задачи — каза Левко. — Ще пратя спешно повикване при първа възможност.
Фритин кимна.
— Моля ви, принце — каза Хетвар на Биаст, който тъкмо си отваряше устата. — Мисля, че тази вечер повече нищо не може да се направи, поне нищо в рамките на разумното. — И се надигна с изморено сумтене иззад писалището си. — Ингрей, хайде да излезем за малко.
Ингрей се извини на останалите, като не пропусна да отправи и специален малък поклон за довиждане към Жеска, колкото да го притесни. Ако Жеска беше шпионин на Конскарека, как ли щеше да реагира Уенцел, когато този доклад стигнеше до него? Макар че графът сигурно беше предвидил обвинението на Кумрил. Поне Жеска можеше да свидетелства, че подозрението не е дошло от Ингрей. „Да. Нека Жеска тича на свобода, засега. А ти проследи миризмата му и виж дали ще отиде там, където мислиш“.
Ингрей последва Хетвар по сумрачния, застлан с килим коридор, достатъчно далеч от затворената врата на кабинета.