— Милорд?
Хетвар се обърна към него. Светлината на свещите изостряше; изпитите му от тревога черти.
— Доскоро вярвах, че Уенцел проявява толкова жив интерес към изборите заради шурей си. По тази причина го допусках до повечето си съвещания. Сега обаче имам основания да се питам дали и той, като Болесо, не е воден от някаква много по-лична амбиция.
— Предприел ли е някакви нови действия извън странния си интерес към Аяда?
— Нека кажем — стари действия, видени в нова светлина. — Хетвар потърка чело и стисна очи за миг. — Докато охраняваш Фара, отваряй си очите за всякакъв, как да го нарека, нездравословен личен интерес от страна на Уенцел към наследяването на свещения трон.
— Сигурен съм, че Уенцел не се интересува просто от политическа власт — каза Ингрей.
— Това ти изявление не ме успокоява, Ингрей. Не и когато един познат и на двама ни вълчак е произнесъл думите „трон“ и „магически“ в едно и също изречение. Много добре знам, че премълча разни неща в кабинета ми.
— Неподкрепените с доказателства догадки носят рискове.
— Вярно. На мен ми трябват факти. Не искам да загубя един ценен съюзник заради фалшиви обвинения, нито от небрежност да допусна до себе си един опасен противник.
— Любопитството ми по този въпрос не отстъпва на вашето, милорд.
— Добре. — Хетвар го плесна по рамото. — Върви тогава да хапнеш и да поспиш. Приличаш на ходещ мъртвец, между другото. Сигурен ли си, че онова сутринта не е било болест или нещо такова?
— Де да беше. Левко каза ли ви за изповедта ми?
— За така нареченото ти видение? О, да, доста злокобна история, ако питаш мен. — Поколеба се. — Макар че Биаст като че ли извлече някакво успокоение от нея.
— Вие повярвахте ли й?
Хетвар сви устни.
— А ти?
— О — промълви Ингрей. — Да.
Хетвар отклони смутено очи.
— Жалко, че съм пропуснал това забавление. И какво точно си казахте с бога?
— Ами… поспорихме.
Устните на Хетвар се извиха в искрена, ако и малко суха усмивка.
— Защо ли това не ме изненадва? Желая на боговете късмет с теб. Дано успеят да получат от твоя милост по-ясни отговори, отколкото съм успявал аз. — И понечи да се обърне.
— Милорд — внезапно каза Ингрей.
— Да?
— Ако, хм… — Ингрей преглътна. — Да ви помоля за една услуга. Ако по някаква причина братовчед ми Уенцел умре през следващите няколко дни, настоятелно моля да се погрижите незабавно да бъда подложен на храмово разследване. От най-добрите магьосници, които може да осигури Левко.
Хетвар се намръщи и го изгледа подозрително. После се намръщи още повече. Понечи да каже нещо, но само стисна устни.
— И си мислиш — каза накрая, — че можеш да ми кажеш нещо такова и след това просто да си тръгнеш, нали?
— Значи се заклевате, нали?
— По-скоро ми иде да те наругая.
— Закълнете се.
— Добре де, заклевам се.
Ингрей се поклони и си тръгна. И чу зад себе си тиха ругатня.
18.
Аяда седеше на най-долното стъпало в антрето на къщата-затвор. Надзирателката й седеше няколко стъпала по-нагоре и гледаше намръщено. Аяда скочи, очите й затърсиха по лицето на Ингрей кой знае какво — и изглежда, го намериха, защото тя се хвърли към него, стисна ръцете му и го завлече в една странична стаичка, като затръшна вратата пред неодобрителното, но и уплашено лице на надзирателката си.
— Какво беше онова преди малко? — настоя тя. — Какво ти се случи?
— А ти… и ти ли видя нещо?
— Видения, Ингрей, ужасни видения. Не бяха от бога, кълна се. Малко след като ти излезе, пак изгубих свяст. Коленете ми се подгънаха. Този път светът не избледня напълно, но картините бяха по-силни от спомен и по-слаби от халюцинация. Ингрей, видях Кървавополе, видях моите хора! Не опърпани и изтощени като в съня ми в Ранената гора, а отпреди това, когато още са били живи. — Поколеба се. — Когато умираха.
— Усети ли Уенцел? Видя ли го, чу ли гласа му?
— Не, не като… не какъвто е сега. Тези видения бяха в твоя ум, струва ми се. Не бяха ли?
— Да. Картини от минали времена, нали? От Старите лесове. От клането при Кървавополе.
Тя потръпна и се пипна по врата — и ужасното хрущене на разсечената от брадва кост отново прозвуча в главата на Ингрей. „Тя също го е усетила“.
— Защо усещаме едни и същи неща? Какво става с нас? — попита тя.
— Картините, тези видения — Уенцел ги сложи в мен. Той не е просто душевоин като теб и не просто шаман като мен. Той е нещо повече. Изпаднал от кръговрата на времето, ужасяващ в силата и болката си. Мисли се за… твърди, че е свещен крал.
— Но старият лорд Еленовшип е крал още отпреди да се родя… как може да има двама крале?