— Така ли смяташ? — неангажиращо отвърна Ингрей. — Хайде да разберем. — И махна на Биаст, който се приближи любопитно.
— Да, Ингрей?
— Милорд. Този човек, конник Улкра, не може да реши дали бихте искали от него да каже точната истина, или да я преиначи така, че да спести тревогите на сестра ви. Какво говори това за вашата репутация, оставям на вас да решите.
— Шшт, Ингрей! — прошепна Улкра смутено и хвърли уплашен поглед през рамо към масата в другия край на стаята.
Биаст сякаш не знаеше как да реагира. Накрая каза предпазливо:
— Обещах на Фара, че никой не ще я посрами в тази зала, но със сигурност никой човек не бива да престъпи клетвата си да казва истината пред съдиите и боговете.
— Още отсега залагате правилата на бъдещия си двор, принце. Ако позволите на хората си да премълчават пред вас нелицеприятните истини, сигурен съм, че с годините ще развиете умението си да пресявате дребните лъжи, но през остатъка от управлението си, колкото и да е кратко, ще газите до колене в тях. — Със спокойния си тон Ингрей изтъкваше, че за самия него е напълно безразлично кой подход ще избере Биаст.
Биаст изкриви устни.
— Какво каза за теб Хетвар? Че предизвикваш когото си поискаш?
— В общи линии да. На Хетвар много му харесва да го предизвиквам. Но пък Хетвар е много умен.
— Много значи. — Биаст присви очи; после изненада приятно Ингрей, като се обърна към Улкра и каза отсечено: — Кажи цялата истина. — Пое си дълбоко дъх и добави с въздишка: — Аз ще се оправя след това с Фара.
Улкра се ококори, поклони се и отстъпи назад, вероятно притеснен Ингрей да не го оплете в още нещо. Столовете пристигнаха. Ингрей се поклони леко и съвсем искрено на Биаст, който му отвърна доста иронично, и зае мястото си на пейката отзад, откъдето можеше да наблюдава цялата зала и вратата.
Безсмислени размишления се заредиха в главата му — ако Болесо си бе имал приятел със здрав гръбнак, който да е до него на опасните завои, пак ли щеше да свърне по извратените пътища, довели до смъртта му? Болесо открай време си беше най-трудното от децата на свещения крал. Може би в крайна сметка нищо не би могло да го спаси.
След кратка консултация на ухо между съдиите Улкра беше повикан да се закълне и да отговори на въпросите. Застана пред тях с ръце, стиснати зад широкия си гръб, краката — раздалечени, сякаш да се скрие зад тази войнишка стойка. Въпросите бяха конкретни — явно съдиите вече бяха придобили известна представа за случилото се в Глиганска глава.
Доколкото Ингрей можа да прецени, Улкра наистина каза цялата истина за поредицата действия, довели до смъртта на Болесо, или поне за онези, които беше видял с очите си. Не премълча за леопарда, нито за подозренията си, че Болесо и по-рано е „експериментирал“ с животни, макар че успя да прикрие донякъде собственото си мълчаливо съучастие, като се позова на лоялността и дискретността, дължими от един старши член на прислугата. Не, нямал представа, че личният слуга на Болесо всъщност бил незаконният магьосник Кумрил. (Значи съдиите бяха разбрали за съществуването на Кумрил — от Левко ли?) По едно време ученият свещен на страничната пейка прати бележка до един от съдиите, той я прочете й след това зададе на иконома няколко изключително проницателни въпроса.
Откровено грозната ситуация със заключената в спалнята на Болесо Аяда, привикана там с намерението да бъде принесена в жертва, излезе наяве достатъчно ясно, поне според Ингрей, въпреки че Улкра поднесе разказа си, воден предимно от инстинкта си за самосъхранение. Ако се съдеше по застиналото лице на Фара, принцесата явно за пръв път чуваше обективен разказ какво точно се е случило в Глиганска глава, след като беше зарязала там придворната си дама. Какъвто и срам да преглъщаше, той не извика сълзи в очите й: лицето й беше като издялано от дърво. „Добре“.
Когато приключиха с Улкра и той се изниза от залата по най-бързия начин, съдиите призоваха Фара. Ингрей — възползва се от ролята си на царедворец — се престори, че й помага да стане от стола, и й прошепна:
— Ще разбера, ако излъжете.
Очите й го стрелнаха студено и тя отвърна шепнешком:
— И защо да ми пука?
— Наистина ли бихте искали да сложите такова оръжие в ръцете ми, милейди?
Тя се поколеба.
— Не.
— Добре. Започвате да мислите като принцеса.
Уплаха се промъкна в очите й, когато той стисна окуражително ръката й. Миг по-късно уплахата бе заменена от съсредоточеност, сякаш пред нея се беше отворил нов път, който не е забелязвала досега.
Съдиите й задаваха въпроси — кратки и учтиви, както подобаваше в равна степен на закона и на здравия разум. И нейната истина, също като на Улкра, смекчаваше собствената й вина, а причината за ревността й се спомена само бегло, което според Ингрей беше добре. Но най-критичните моменти от негова гледна точка — че Болесо се е обърнал към сестра си с искане да му остави придворната си, че Фара се е съгласила, без да се допита до Аяда, и че Аяда не е била нито съблазнителка, нито се е включила доброволно и охотно в Болесовия експеримент — тези неща станаха съвсем ясни, макар и между редовете. Съдиите благодариха дипломатично на Фара за съдействието и с това разпитът й приключи. Принцесата стисна за миг очи в нескрито облекчение, докато се извръщаше.