— Доколкото разбирам, вие сте човек с голям опит в свръхестественото и свещеното. Боговете ви говорят в сънища наяве, лице в лице.
— Не! — започна Ингрей и спря. Докога щеше да отрича? — Е… в известен смисъл. Напоследък ми се случиха доста странни неща. Направо ме връхлитат едно през друго. Което не ме прави опитен, нито вещ.
Осуин въздъхна.
— Не мога и да си представя как човек може да стане вещ в нещо такова. Трябва да разберете. Никога не съм имал пряк допир със свещеното в целия си живот, въпреки всичките си усилия да служа на своя бог по най-добрия според мен начин, според дарбите си, както ни учат. Като се изключи Халлана. Тя е единственото чудо в живота ми. Тази жена, изглежда, има неограничен запас от богове. По едно време я обвиних, че е откраднала и моя дял, а тя ме обвини, че съм се оженил за нея само за да усредня положението. Боговете дохождат в сънищата й, сякаш се разхождат из парка. А аз най-често сънувам как се губя в старата си семинария, гол-голеничък, и закъснявам за изпит по предмет, за чието съществуване дори не съм подозирал. И други подобни.
— Явявате се на изпит или го провеждате? — не можа да се сдържи да не попита Ингрей.
— Според случая. — Челото на Осуин се набръчка. — Спохождат ме и други сънища — разхождам се из рушаща се къща и нямам инструменти да я поправя… е, както и да е. — Той си пое дълбоко дъх да се успокои. — Нощта след като се роди дъщеря ни отново спах в едно легло с Халлана. Двамата споделихме изключителен сън. Събудих се облян в студена пот от страх. А тя беше в прекрасно настроение. Според нея сънят означавал, че трябва веднага да идем в Изтокдом. Аз я попитах дали изведнъж не е полудяла, защото не може ей така да стане и да хукне към столицата! А тя каза, че можело да сложим един сламеник в каруцата и да си почива по целия път. Карахме се цял ден. Сънят ни споходи отново на следващата нощ. Халлана каза, че това окончателно решава нещата. Аз пък изтъкнах, че има дълг към новороденото и към другите ни деца и че не може нито да ги зареже, нито да ги повлече с нас към потенциални опасности. И тя отстъпи, а аз злорадствах от сърце. Яхнах коня още същия следобед. Чак след десетата миля осъзнах, че са ме изиграли, без изобщо да се усетя.
— В какъв смисъл?
— Вече нямаше как да продължим спора си, защото бях на път. Нито можех да я спра. Изобщо не се съмнявам, че в момента пътува насам и е на не повече от един ден зад мен. Чудя се дали е взела и децата? Направо изтръпвам, като си го представя. Ако я видите, нея или верните й слуги в града, преди да съм я видял аз, кажете й, че съм наел стаи за всички ни в Хана на перуниките срещу лечебницата на Майката.
— Тя със същите хора ли ще пътува, с които беше и в Червени яз?
— О, да, Бернан и Херги. Те не се отделят от нея. Бернан беше една от ранните й победи в магическото лечение. Херги го доведе при нея в агония, дереше се и крещеше, че иска да сложи край на живота си, сърцето му вече отказваше от непоносимата болка, животът и разумът му бяха на ръба. Халлана разби камъните в тялото му и той ги изхвърли веднага — само за ден го изправи на крака и му върна радостта от живота. Те ще я последват накъдето ги поведе. — Осуин изсумтя. — Аз създавам великолепни аргументи в името на Бащата, най-добрите, които интелектът ми и сериозното ми обучение могат да осигурят, но пак не мога да вдъхновя хората така, както тя го прави просто като… като си стои и диша. Не е честно, и толкова. — Явно му се искаше да го каже разгневено, но успя да го докара само до отчаян копнеж.
— Сънят — подсети го Ингрей.
— Извинете, отплеснах се. Обикновено не бъбря така. Може би това обяснява нещо за моята Халлана… Първо се оплаках на Просветен Левко, сега и на вас. Та за съня — участваха петима души: Халлана, аз, Левко и двама млади мъже, които не бях виждал. До днес. Принц Биаст беше единият. Едва не паднах от пейката, когато влезе в залата и беше представен. Другият още не съм го видял наяве — огромен човек с дълга червена коса, който говореше на незнаен език.
— А — каза Ингрей. — Това ще да е принц Джокол, без съмнение. Кажете му да почерпи Фафа с една риба от мен, когато го видите. Всъщност това може да стане още сега — преди малко го пратих при Левко. Може още да е там.
Осуин се ококори и се размърда, сякаш да хукне веднага към Левко, но после поклати глава и продължи:
— В съня… аз съм човек на думите, но не знам как да го опиша. И петимата участници бяха докоснати от бог. И нещо по-лошо — боговете ни нахлузиха като да бяхме ръкавици. Пръснахме се…
„Те ме тормозят много напоследък“, беше казал Конскарека.
Изглежда, беше вярно.
— Е, ако разгадаете какво означава всичко това, кажете ми. Имаше ли и други в съня? — „Аз или Аяда например?“