Осуин поклати глава.
— Само петимата. Засега. Сънят не изглеждаше завършен, което ме тревожи, макар явно да не тревожи Халлана. Едновременно копнея да заспя и ме е страх да затворя очи, иска ми се да разбера повече, но ме хвана безсъница. Халлана може и да няма нищо против да тича в тъмното, но аз предпочитам да знам какво има под краката ми.
Ингрей се усмихна мрачно.
— Наскоро ми беше намекнато от човек, чийто опит с боговете е по-отдавнашен, отколкото мога да си представя дори, че причината боговете да не ни показват пътя ни по-ясно е, защото и самите Те не го знаят. Още не съм решил дали това ме успокоява, или напротив. Ако не друго, поне означава, че не ни измъчват единствено за собствено удоволствие.
Осуин потропа с пръсти по парапета.
— С Халлана сме спорили за това — за проницателността на боговете. Та те са богове. Кой да знае, ако не те?
— Може би никой не знае — спокойно каза Ингрей. Изражението на Осуин беше като на човек, принуден да преглътне горчиво лекарство със съмнителна полза.
— Може би тогава да ида при Левко. Току-виж този Джокол знае нещо повече.
— Желая ви късмет, макар да се съмнявам.
— Вярвам, че скоро пак ще се видим.
— Напоследък нищо не ме учудва.
— Къде мога да ви намеря? Левко каза, че са ви внедрили като шпионин при граф Конскарека, който, изглежда, също е донякъде свързан с тази каша.
— Предполагам, че е добре, дето Конскарека вече знае, че го шпионирам, при всичките безразборни клюки, които са плъзнали навсякъде.
Осуин поклати енергично глава.
— Не са нито безразборни, нито са клюки, и съвсем не са плъзнали. Изглежда, и Левко е имал подобен сън.
„Донякъде свързан“, как ли не.
— Засега стойте далеч от Конскарека. Той е опасен. Ако искате да ме видите, пратете бележка, но не пишете нищо важно в нея — знаете, че ще бъде прочетена от лоши очи, преди да стигне до мен.
Осуин кимна намръщен. Слязоха заедно по витото стълбище и излязоха на улицата. Ингрей си взе довиждане със свещения и бързо тръгна надолу по хълма към Кралиград.
20.
Не успя да се направи на много изненадан, когато, след като прекоси погребаната рекичка между двата града, още зад първия ъгъл налетя на Халланиния фургон, който запречваше пътя.
Двете яки кончета, прашни и потни от пътя, стояха отегчени, а Бернан седеше на капрата, отпуснал юздите и опрял лакти на коленете си. Ездитен кон, неоседлан, беше вързан с въже зад фургона. Херги клечеше зад Бернан и надничаше над рамото му. Халлана се беше хванала с една ръка за предната дъга на покривалото, засланяше с другата очите си от слънцето и оглеждаше намръщено една уличка, която изглеждаше твърде тясна за фургона.
Херги тупна Бернан по рамото, посочи Ингрей и викна:
— Вижте! Вижте!
Халлана се обърна и лицето й засия.
— А! Лорд Ингрей! Чудесно. — Потупа Бернан по другото рамо. — Видя ли? Нали ти казах? — Ковачът кимна уморено, наполовина в съгласие и наполовина ядно, а Халлана прекрачи покрай него, скочи на улицата и застана пред Ингрей.
Беше сменила широките опърпани роби с хубав пътен костюм — тъмнозелено сако върху рокля от блед лен, видимо стеснена в талията. Раменните й ширити ги нямаше — нима пътуваше инкогнито? Пак си беше ниска и закръглена, но по-стройна отпреди все пак, косата й бе навита на плитка около главата й. Нямаше видими признаци за наличието на деца или на друг багаж.
Ингрей й се поклони учтиво; тя му отвърна с благословия, макар че нейният свещен знак повече приличаше на небрежен жест с неясно предназначение.
— Толкова се радвам да ви видя — каза му. — Търся Аяда.
— Как? — не можа да се сдържи да не попита той. Тя, изглежда, отново владееше в пълна мяра талантите си.
— Обикновено просто обикалям из улиците, докато нещо не се случи.
— Това изглежда… доста неефикасно.
— Все едно слушам Осуин. Той би разделил града на райони да задрасква проверените участъци. А аз ви намерих много по-бързо.
Ингрей се замисли върху тази логика, после реши, че няма смисъл да си блъска главата.
— Като говорим за Просветен Осуин… Той ме помоли да ви кажа, че е наел стаи за всички ви в Хана на перуниките, точно срещу лечебницата на Майката на Храмовия хълм.
Лек стон откъм Бернан ознаменува тази вест.
— О! — Халлана засия още повече. — Значи сте се видели, колко хубаво!
— И не сте изненадана, че ви е очаквал?
— Осуин понякога е голям инат, но не е глупав. Естествено, че се е сетил, че идваме. Макар и с известно закъснение, предполагам.
— Просветеният няма да остане доволен — притеснено предсказа Херги. — И преди не остана.