— Голяма работа — заяви съпругата на Осуин. — Нали оцеляхте. — Обърна се отново към Ингрей и гласът й стана по-сериозен. — Той каза ли ви за съня ни?
— Съвсем малко.
— Къде все пак е Аяда?
Минувачите изглеждаха обикновени хорица, но Ингрей не искаше да поема никакви рискове.
— Не бива да ме виждат да говоря с вас, нито да ме чуват.
Халлана му посочи с брадичка покрития фургон и Ингрей кимна. Вмъкна се след нея под сянката на покривалото, прескочи няколко вързопа и се настани върху един сандък — чудеше се къде да дене меча си. Халлана седна с кръстосани крака на един сламеник, застлан с одеяла, и го погледна с очакване.
— Държат Аяда в една частна къща недалеч от кейовете. — Ингрей говореше тихо. — За момента надзирател й е конник Жеска, който е човек на Хетвар, но къщата е собственост на граф Конскарека. Слугите са шпиони на графа, а на дискретността на Жеска не може да се разчита. Не бива да ходите там лично. Накарайте Просветен Левко да ви заведе, например в ролята на лечителка, пратена там заради разследването, или нещо подобно. Това ще ви даде претекст да разговаряте насаме с Аяда, без да ви се мотае прислугата.
Халлана присви очи.
— Интересно. Съпругът на Фара в крайна сметка приятел ли е на Аяда… или обратното? Или пък в дъното на проблема е онази нещастна принцеса?
— Фара е затънала в проблеми, но интересът на Уенцел към придворната й дама не е обикновената похот, която си представя тя. Уенцел има тайни сили и незнайни цели. Хетвар точно затова ме насади да го шпионирам — с надеждата да разбере какви са въпросните цели. Не искам тази вода да се мъти повече, отколкото вече е размътена.
— Смятате, че той е опасен?
— Да.
— За вас? — Веждите й се вдигнаха високо.
Ингрей прехапа устни.
— Има подозрение, че той също носи духовно животно. Като моето. Това е… вярно, но непълно. — Поколеба се. — Заклинанието, което разтурихме в Червени яз — било е негово дело.
Тя издиша шумно.
— И защо не са го арестували?
— Не! — остро рече Ингрей. И продължи по-тихо, когато тя го прониза с поглед. — Не. Първо, още не съм решил как да докажа това обвинение, и второ, един преждевременен арест може да причини истинска катастрофа. — „Поне за мен“.
Тя му намигна дружески.
— О, хайде стига, лорд Ингрей. На мен можете да кажете всичко.
Ингрей се почувства силно изкушен.
— Мисля… засега да не го правя. На такъв етап съм, че… още не мога… все още обикалям насам-натам и чакам да стане нещо.
— О! — Съпричастие и разбиране изопнаха лицето й за миг. — Този етап значи. Добре го познавам. — И добави: — Моите съболезнования.
Той прокара ръка през косата си. Беше покарала покрай шевовете, които скоро щяха да са готови за вадене.
— Не мога да се бавя още много. Трябва да настигна принц Биаст и принцеса Фара. Съпругът ви беше в съда за разследването на Аяда тази сутрин и най-вероятно може да ви каже за него повече от мен. Левко също знае това-онова. Чудя се… — Ингрей се поколеба. — Чудя се дали мога да ви имам доверие.
Тя вдигна рязко глава. После каза сухо:
— Предполагам, не го казахте като обида.
Ингрей поклати глава.
— В момента газя през блато от лъжи, полуистини и странни истории. Законовото действие, очевидното действие — като арестуването на Уенцел — може да не се окаже правилното, макар че не мога да го обясня добре. Сякаш всичко е течно, такова усещане имам. Сякаш самите богове са затаили дъх. Нещо ще се случи, скоро.
— Какво?
— Ако знаех, само ако знаех… — Ингрей долови нарастващото напрежение в гласа си и млъкна.
— Шш, тихо — успокои го Халлана, сякаш успокояваше уплашен кон, и мина на „ти“. — Можеш ли да ми се довериш поне дотолкова, че да послушаш съвета ми — да действаш предпазливо, да говориш малко, да слушаш и да чакаш?
— А ти?
— Освен ако боговете не ме заставят иначе.
— Боговете. А не началниците ти в Храма.
— Казах каквото казах.
Ингрей кимна и си пое дъх.
— Питай Аяда тогава. Единствено на нея съм доверил всичко, което съм научил досега. Другите знаят само откъслеци. Двамата с нея сме свързани в това с повече от… — гласът му се препъна и задави, — с нещо повече от симпатия. Споделихме две видения наяве. Тя ще ти каже повече.
— Добре. Ще последвам съвета ти и ще ида при нея дискретно.
— Не съм сигурен, че с боговете се стремим към една и съща цел. И съм абсолютно сигурен, че боговете и Уенцел не се стремят към една и съща цел. — Челото му се сбърчи. — Осуин каза, че сте се пръснали. В съня. Не разбрах какво значи това.
— И ние не разбрахме.
— Дали боговете ще ни използват за разрушение? — Тя не беше довела децата си — за по-бързо и по-лесно ли? Или за да са далеч, в безопасност? „Техните деца. Не нейните“.