— Снощи говорих надълго и нашироко с Просветен Левко — започна Биаст, млъкна и примижа към сестра си. — Фара, наистина не изглеждаш добре. Защо не идеш да си полегнеш?
Придворната дама закима в знак на съгласие.
— Ще дръпнем завесите в спалнята ви, милейди, и ще стане съвсем тъмно.
— Може би така ще е по-добре. — Фара се наведе напред и се втренчи невиждащо в краката си за миг, преди да позволи на придворната да й помогне да стане. Биаст също стана.
Ингрей се възползва от възможността да скрие тънките си сметки зад кавалерска любезност:
— Съжалявам, че трябваше да минете през това изпитание, милейди. Но ако заключението от предварителното следствие е самоотбрана, навярно няма да се наложи отново да изтърпите същото.
— Мога да направя каквото трябва да се направи — хладно отвърна тя. Но от надеждата, минала за миг по лицето й, личеше, че поне за момента отхвърлянето на обвинението й се струва привлекателна нова идея. Тя му кимна любезно за довиждане, макар че веднага след това вдигна инстинктивно ръка към слепоочието си — явно и най-малкото движение усилваше болката. Виж, погледът, който му отправи Биаст, беше по-любопитен. Ингрей се зачуди дали в крайна сметка не би могъл да отърве Аяда от съдебен процес с по някое и друго убедително подмятане, по лъжичка на час, като паяжина, вместо с някакво еднократно и драматично действие — ако е така, още по-добре. Паралелът с предпочитаната от Уенцел тактика на непрекия натиск не му убягна.
Биаст изпрати сестра си до вратата и оттам я повери на придворната. Погледна коридора, преди да затвори вратата, изгледа намръщено първо знаменосеца си Симарк, после Ингрей, сякаш ги сравняваше по някакъв критерий, макар че дали беше свързано с физическата им сила, или с дискретността им, Ингрей нямаше представа. Симарк беше с няколко години по-голям от господаря си и прославен фехтовач — вероятно Биаст го преценяваше като достатъчна защита срещу Ингрей, в случай че вълчият лорд побеснее и го нападне. Или пък смяташе, че ще трябва и двамата, и Симарк и Биаст, да впрегнат сили, за да го удържат, кой знае. Ингрей не си направи труда да осветли принц-маршала за тази му грешка.
— Както казах, снощи разговарях с Левко — продължи Биаст, седна пак до ниската масичка с подноса и махна на Ингрей да направи същото. Ингрей си придърпа стол и заслуша внимателно. — Орденът на Копелето — което, ако съм разбрал правилно, означава Левко и още неколцина влиятелни храмови магьосници — е разпитал Кумрил надълго и нашироко.
— Браво. Надявам се да са го въртели на шиш.
— Нещо такова. Доколкото разбрах, не са посмели да го притиснат твърде много, от страх демонът да не вземе отново контрол. Левко ме увери, че страхът бил по-силна мотивация за Кумрил от всяка заплаха за телесни мъчения, която би могъл да му отправи следователят. — Челото му се свъси от съмнение.
— Това го разбирам.
— Щом казвате. — Биаст се облегна назад. — Мен повече ме притесни твърдението на Кумрил, че брат ми наистина е планирал да ме убие, точно както казахте вие. Как се досетихте, между другото?
Значи затова се беше погрижил Фара да излезе — за да обсъдят дискретно тези болезнени въпроси. Ингрей сви рамене.
— Не съм гадател. За всеки, който се стреми към свещения трон и не разполага с подкрепата, която сте набрали вие, това е логичната стъпка.
— Да, но собственият ми… — Биаст млъкна и прехапа устни. Ингрей се възползва от възможността да изплете още една нишка от паяжината.
— Изглежда, излиза, че лейди Аяда е спасила и вашия живот, освен собствения си. Както и душата на брат ви от тежък грях и престъпление. Или пък вашият бог го е направил чрез нея.
Биаст помълча, сякаш размишляваше неохотно върху думите му, после подхвана отново:
— Не знам с какво съм заслужил омразата на брат си.
— Лично аз смятам, че към края разумът му е бил дълбоко и необратимо разстроен. Собствените му трескави фантазии, а не някакви ваши действия, са определяли, според мен, поведението му.
— Не си бях дал сметка, че е толкова… че е бил болен до такава степен. След онзи ужасен инцидент със слугата му писах на татко, че си идвам у дома, но той веднага прати писмо, в което ми заповядваше да остана на поста си. Овладяването на един бунтовнически, но зле снабден с провизии пограничен замък и няколко разбойнически сборища сега ми се струва по-маловажен урок от онова, което съм можел да науча по същото време в Изтокдом. Предполагам, че татко е искал да ме задържи далеч от скандала.
Или да го предпази от по-лоши и по-прикрити неща може би? Или пък задържането на Биаст в пограничните земи по време на кризата е било внушено на краля от някой друг? Нима отпечатъкът на Конскарека беше навсякъде?