После му хрумна, че е пропуснал едно измерение. Осем квадратни мили по четири столетия — или повече, защото цялата история на Старите лесове без съмнение се беше съсредоточила в това парче земя през онази фатална нощ, щом единичният неуспех беше довел до такива опустошителни резултати. Също като пропастта под измамната езерна повърхност на тази долина, времето се простираше надолу, невъобразимо надолу под земята тук — „Чак до дъното“. „Кралството ми е по-голямо, отколкото изглежда“. Реши да не тормози Биаст с тези си разсъждения, а каза само:
— И да е останало в мен нещо от кралския дух, той ще се задоволи с това малко кралство.
Раменете на Биаст видимо се отпуснаха и лицето му се успокои при тези мъгляви уверения на вълчия господар с опасните способности, че амбициите му не се простират към по-значителна роля в столичната политика. Принцът плъзна поглед по хоризонта — може би търсеше признаци за окъснелия си ескорт по стръмните склонове. Не откри такива и отново сведе поглед, после взе няколко камъчета и ги хвърли замислено през ръба.
— Кажи ми честно, лорд Ингрей — рече изведнъж Биаст и се обърна да го погледне право в очите, кажи-речи за пръв път. — Какво прави свещения кралски дух свещен?
Ингрей толкова дълго се колеба, преди да отговори, че Биаст понечи да извърне разочаровано глава, но Ингрей най-после каза, сякаш воден от някакъв импулс:
— Вярата. — И когато Биаст сбърчи вежди в недоумение, поясни: — Опазването й.
Биаст помръдна устни, но не каза нищо, само се втренчи невиждащо, сякаш нещо остро го беше пронизало право в сърцето.
Двамата седяха заедно и мълчаха, всеки потънал в мислите си и без неудобство от мълчанието, докато проблясващите пламъци пълзяха по земята долу в последното осквернение на Светодърво и закъснялата столетия погребална клада на Кървавополе.
ЕПИЛОГ
Същия следобед Ингрей напусна Аядината гора, вкопчил замаяно ръце в седлото — един от окъснелите гвардейци на Биаст водеше коня му. По-голямата част от следващата седмица прекара по гръб в къщата на Аядиния пастрок в Язовмост. Но веднага щом успя да се изправи, без да му причернее, двамата с Аяда се ожениха — или по-скоро се ожениха отново — в големия салон на къщата, след което Ингрей се наслаждаваше на приятната й компания не само денем, а и нощем в болничната си стая. За някои неща не беше нужно да ставаш от леглото.
Принц Биаст и свитата му бяха продължили по най-бързия начин към Изтокдом и задълженията на принца там; новината, че е избран за свещен крал, стигна до Язовмост ден след венчавката. Принц Джокол и Отовин останаха колкото да оживят сватбената гощавка и да изумят цял Язовмост, после заминаха по южния път, за да се върнат на кораба си.
Халлана също потегли незабавно, заедно с верните си слуги, към Сухо листо при децата си, но Просветен Осуин изчака с Просветен Левко да придружат Аяда, която технически погледнато още беше затворничка, до Изтокдом. Дори и с тяхната подкрепа колелетата на храмовите и кралските съдилища се задвижваха бавно и минаха няколко дни, преди разследването да обяви окончателната си присъда за убийство при самозащита. Осуин мъдро включи в един и същи документ молбите за оневиняване на Аяда и принцеса Фара заради душевните им животни, като се позова на идентични аргументи. Каквото и извиване на ръце да се беше случило зад кулисите, а такова със сигурност бе имало, ако се съдеше по кривите усмивки на Просветен Левко, решението за двойното оневиняване се очакваше да излезе официално малко след оправдателната присъда.
Фара бързо възприе рутината на усамотено вдовство под опеката на брат си. И дори душевният й кон да намаляваше цената й за нов политически брак, тя, изглежда, нямаше нищо против. Пристъпите й на главоболие изчезнаха.
Как точно Левко и Осуин успяха да осигурят свещен за принц Джокол, Ингрей така и не разбра, но двамата с Аяда слязоха при доковете да се сбогуват с островния принц и другарите му. Младият свещен беше изнервен и стискаше корабното перило, сякаш очакваше всеки миг да го налегне морска болест, но иначе изглеждаше много смел и изпълнен с решимост. Ледената мечка Фафа, по силата на нечие внезапно вдъхновение и бърза мисъл, я получи крал Биаст като подарък за коронацията си, и бързо-бързо бе настанена в една ферма близо до столицата, със собствено езерце, в което да се плацика.
И ето че вече прехвърчаше сняг, когато Ингрей и Аяда напуснаха Изтокдом по югоизточния път към долината на Стръв в експертната компания на Просветен Левко. Ингрей настояваше да бързат въпреки студа. Твърде вероятно беше вече да е закъснял за онова нещо — но пък мисълта, че може да го е изпуснал за една бройка, беше непоносима. Стигнаха до мястото, където се сливаха Стръв и Брезовручей, в деня на зимното слънцестоене, когато беше и Денят на Бащата, съвпадение, което вдъхна на Ингрей надежда напук на онова, което диктуваше разумът му и мнението на просветения светец.