Тя сложи коженото си куфарче на умивалника, порови в него и извади квадратно шишенце от синьо стъкло с коркова запушалка. Наля зловещ на вид сироп в една лъжица и когато Ингрей се надигна с мъка на лакът да попита какво е това, му го изля в устата. Течността имаше ужасен вкус. Той я преглътна, понеже го беше страх да я изплюе пред стоманения й поглед.
— Екстракт от брезова кора и мак, вино и още няколко полезни нещица. — Погледът й се плъзна по тялото му; тя сви устни, после се наведе и му даде още една лъжица. Кимна отсечено и запуши шишенцето. — Това трябва да свърши работа.
Ингрей преглътна и лекарството, и надигналия се стомашен сок.
— Отвратително е.
— Е, скоро ще си промените мнението, гарантирам ви. Така. Да видим как е резултатът от работата ми.
Тя отстрани сръчно и бързо превръзките му, сложи му нов мехлем и нови превръзки, навлажни шевовете на главата му с нещо, което щипеше, разреса сплъстената му коса, изми го до кръста и го обръсна, като го пляскаше по ръцете, когато той безуспешно се опитваше да защити способността си да се облече сам.
— Само да сте ми намокрили новите превръзки, милорд, мислете му. И стига сте хленчили като бебе. Няма да си губя времето с вас.
Не беше го обличала жена, откакто навърши шест години, но пък разнородните болки по тялото му утихваха благословено, заменени от сънено безгрижие. Той спря да се дърпа. Смътно осъзна, че напрегнатата й съсредоточеност няма нищо общо с него, и предпазливо попита;
— Добре ли е Просветена Халлана? След снощи?
— Бебето се обърна. Може да е след ден, може след седмица, но ни чакат двайсет и пет мили ужасни пътища до Сухо листо, а на мен ми се иска да си бяхме у дома още днес. А сега ме чуйте, лорд Ингрей — да не сте посмели да я забавите някак. Каквото и да ви поиска, дайте й го, без да спорите, моля. — И изсумтя строго.
— Да, разбира се — хрисимо отвърна Ингрей. И след като примигна, добави: — Отварата ви, изглежда, действа. Мога ли да задържа шишенцето?
— Не. — Тя коленичи до краката му. — О! Ботушите ви не ви стават, а? Носите ли си някакви други обувки? — Претърси безцеремонно дисагите му, изрови някакви износени кожени обувки и ги нахлузи на краката му. — Хайде ставайте, бърже.
Агонията, когато го издърпа за ръцете, му се стори приятно далечна, като вест от незнайна страна.
Магьосницата-лечителка вече чакаше в общото помещение на странноприемницата, където беше отседнала Аяда, в другия край на главната улица. Огледа превръзките му и попита учтиво:
— Надявам се, че тази заран сте по-добре, лорд Ингрей?
— Да. Благодаря ви. Лекарството ви ми помогна. Макар да беше необичайна закуска. — И й се усмихна, макар да си помисли, че усмивката му сигурно изглежда доста откачена.
— О? Помогнало значи? — Тя погледна Херги. — Колко? — Херги вдигна два пръста. Ингрей не можа да прецени дали особеният ъгъл, под който се извиха веждите на свещената, е знак за порицание, или одобрение, защото Херги само сви рамене в отговор.
Ингрей тръгна след двете жени към горния етаж. Надзирателката на Аяда ги пусна, макар и с известно колебание. Ингрей се огледа скришно за някакви следи от снощните си изстъпления и не откри такива, като се изключеха няколко вече изтъркани с четка кървави петна и две-три вдлъбнатини по дюшемето. Щом чу гласовете им, Аяда излезе от спалнята. Беше облечена за път в същия сиво-син костюм за езда като предния ден, но беше сменила ботушите си с по-леки кожени обувки. Ингрей смутено огледа бледото й лице. Тя отвърна на погледа му спокойно, но и някак замислено.
Някакво топло ухание се излъчваше на вълни от нея, удари го право в главата, като слънце, напекло сено. Устните му се отвориха леко по своя воля, сякаш да вкуси по-добре тази слънчева миризма — безсмислено усилие, понеже тя не се носеше във въздуха.
Халлана също излъчваше нещо повече от намека за особеност, който беше доловил вчера, имаше и някаква шеметна деловитост, отчасти заради бременността, но най-вече от някакъв скрит вихър с миризма като от повей на вятър след мълния — Ингрей реши, че е успокоеният й демон. Двете други жени, Херги и надзирателката, изведнъж му се сториха някак двуизмерни, безцветни и сухи, сякаш нарисувани на хартия.
Просветена Халлана прегърна Аяда и пъхна в ръката й някакво писмо.
— Трябва да тръгна веднага, ако искам да се приберем преди мръкнало. — каза свещената. — Ще ми се да можех да дойда с теб. Всичко, това е много тревожно, особено… — Тя кимна към Ингрей, сякаш да напомни за заклинанието му, и той сведе глава в знак на съгласие.