— Това само по себе си би създало работа на Храма дори без… е, няма значение. Петимата богове да бдят над теб по пътя ти. Това е бележка до майстора на моя орден в Изтокдом, с молба да се поинтересува от твоя случай. Може и да ти помогне — аз няма да съм там. — Хвърли още един поглед към Ингрей. — Разчитам на вас, милорд, това писмо да пристигне до адресата си. И никъде другаде.
Той махна с ръка с известно колебание и устните на Халлана се свиха. Като агент на Хетвар, Ингрей се беше научил как да отваря и преписва писма, без да оставя следи, и беше сигурен, че тя знае за тези му умения. Но пък Копелето беше богът покровител на шпионите — какви ли номерца знаеше неговата магьосница? И на кой от двата си свещени ордена беше избрала да довери притесненията си? Дори да беше прикачила някакво заклинание към писмото си, Ингрей не го долавяше.
— Просветена… — Гласът на Аяда изведнъж изтъня, пълен с колебание. „Просветена“, а не „скъпа Халлана“, отбеляза Ингрей. Херги вече беше станала, готова да подкара господарката си към вратата, и се намръщи сърдито, когато свещената се обърна.
— Да, мила?
— Не… няма значение.
— Хайде аз да преценя. — Халлана се настани отново на стола си и й кимна окуражително.
— Снощи сънувах нещо много странно. — Аяда запристъпва нервно, после приседна на перваза на прозореца. — Нещо ново.
— В какъв смисъл странно?
— Необичайно ярък сън. На сутринта си го спомнях съвсем ясно.
— Слушам те. — Лицето на Халлана беше като издялано, толкова съсредоточена беше.
— Кратък беше, по-скоро нещо като видение. Сякаш съм видяла нещо като… и аз не знам. Смърт във формата на жребец. Черен като сажди, без никакъв блясък. Тичаше в галоп, но много бавно. Ноздрите му бяха червени и пламтящи и от тях излизаше дим. От гривата и опашката му се точеше огън. Искри изскачаха от копитата му и изгаряха всичко на пепел. Облаци от пепел и сянка. Ездачът му беше черен като него.
— Хм. Ездачът мъж ли беше, или жена?
Аяда смръщи чело.
— Хм… краката на ездача се извиваха и се сливаха с ребрата на коня, сякаш телата им се бяха враснали едно в друго. В лявата си ръка държеше каишка. На края на каишката тичаше огромен вълк.
Веждите на Халлана подскочиха и тя погледна Ингрей.
— Този, хм, вълк, познат ли ти беше?
— Не съм сигурна. Може би. Козината му беше съвсем черна, точно като… — Гласът й стихна, после тя пак събра сили. — Поне в съня си имах чувството, че го познавам. — Лешниковите й очи се впиха за миг в Ингрей и той се смути. — Само че този път си беше вълк, изцяло вълк. Носеше нашийник с шипове, само че на обратно, така че шиповете се впиваха в плътта му. Кръв се стичаше от лапите му и превръщаше пепелта под стъпките му в черна кал. После сянката и пепелта ме задавиха, очите ми започнаха да сълзят и повече не видях нищо.
— Виж ти, виж ти. Наистина ярък сън, дете. Ще трябва да помисля.
— Смяташ ли, че може да е важен, да означава нещо? Или е било просто реакция на… — Тя млъкна, явно си спомняше странните събития от предната вечер, после погледна Ингрей изпод мигли.
— Важните сънища — каза Халлана и в думите й се промъкна нещо от наставническия тон на преподавател — могат да са пророчество, предупреждение или да дават насока. Имаш ли някакво усещане за кое от тези неща става въпрос?
— Не. Беше съвсем кратък, нали ти казах. Но много ярък.
— Ти какво почувства? Не когато си се събудила, а по време на самия сън? Страх ли те беше?
— Не точно страх. Или поне не за мен. По-скоро бях бясна. Възпряна. Все едно се опитвах да ги настигна, а не можех.
Възцари се кратко мълчание. След малко Аяда го наруши:
— Просветена? Какво да правя?
Халлана се усмихна малко насила.
— Е… молитвите никога не са излишни.
— Това не е отговор.
— В твоя случай може и да е. И не го казвам, за да те успокоя.
Аяда разтърка челото си, сякаш я болеше.
— Не искам пак да сънувам такива неща.
На Ингрей също му се искаше да попита: „Просветена, какво да правя?“. Но какъв отговор би могла да му даде тя в края на краищата? Да не мърда оттук? Изтокдом нямаше да дойде при него с всичките полагащи се церемонии. Да продължи напред, както му повеляваше дългът? Една храмова свещена едва ли би го посъветвала обратното. Да избяга или да остави Аяда да избяга? Би ли се съгласила Аяда да избяга? Вече й го беше предложил веднъж, в гората при придошлата река. Тя беше отказала, с разумни доводи. Но ако бягството й бъдеше организирано по-добре? Бягство през нощта, без следа за господарите на Ингрей как и от кого е получила кон, провизии, пари… ескорт? „Трябва пак да поговоря с нея за това“. Или пък да я предаде на магьосницата, нейната приятелка — да я изпрати тайно в Сухо листо? Само че ако подобен изход беше възможен, Просветена Халлана вече щеше да го е предложила. Обърна напиращия си въпрос в покашляне, защото не искаше да го отпратят с наставления за молитва.