— Кой тогава?
— Ако свещеният крал умре тази нощ, дори Хетвар няма да знае кой ще бъде избран следващата седмица. А щом Хетвар не знае, съмнявам се, че някой друг би могъл да отгатне. Но оформящият се модел на подкупи и слухове навеждаше Хетвар на мисълта, че за кандидат е бил готвен Болесо.
Веждите й хвръкнаха нагоре.
— Определено лоша изненада!
— По-скоро глупава и поддаваща се на давление. От гледната точка на някои хора — съвършената кандидатура. Лично аз смятах, че такива хора не си дават реална сметка колко опасен е станал непостоянният му нрав и много скоро щяха да съжалят за успеха си. И това беше преди да разбера за престъпните му интереси към свръхестественото. — Ингрей се намръщи. Беше ли наясно Хетвар с богохулните опити на Болесо? — Печатникът беше достатъчно притеснен, за да ме прати със стотина хиляди корони при архисвещения на Воденвръх, за да осигури вота му за Биаст. Само че Негова милост ми благодари доста двусмислено.
— Печатникът е подкупил архисвещен?
Ингрей примижа — такова наивно изумление прозвуча в думите й.
— Единственото необичайно нещо в сделката бях аз. Хетвар обикновено ме използва да предавам заплахите му. Много ме бива в това. Най ми е приятно, когато другите на свой ред се опитат да ме подкупят или заплашат. Едно от малките ми удоволствия — да ги примамя в засада, а после към, хм, просветление. Мисля, че присъствието ми беше замислено като двойно послание, защото архисвещеният изглеждаше доста нервен. Факт, който Хетвар прибра… е, където прибира такива неща.
— Печатникът доверява ли ти плановете си?
— Понякога. Друг път — не. — „Сега например?“ — Знае, че съм любопитен по природа, и от време на време ми подхвърля по някоя дреболия. Но аз не настоявам. Защото иначе няма да получа нищо.
Ингрей си пое дълбоко дъх.
— Така. Понеже ти, изглежда, не взе присърце намека ми, нека ти го обясня по-директно. Ти не само си защитила честта си в кулата на замъка Глиганска глава. Нито само си нанесла обида на кралския дом Еленовшип, като направи от смъртта на принца обществен скандал. Ти осуети политически заговор, който вече е струвал някому стотици хиляди корони и месеци тайна подготовка. И забранена магия от най-опасен вид. От заклинанието върху мен съдя, че някъде в Изтокдом има човек — или хора, влиятелни хора, които не искат да размахваш истината пред този и онзи, всъщност пред никого. Опитът им да те убият прикрито се провали. Подозирам, че следващият им опит няма да е толкова прикрит. Или си си представяла как заставаш героично пред съдия или следовател също толкова смел и честен като самата теб? Може и да има такива хора, не знам. Но ти гарантирам, че ще се сблъскаш само с другия вид.
Челюстите й се бяха стегнали.
— Аз съм… ядосан. — избра накрая думата той. — Не желая да участвам в това. Мога да ти уредя да избягаш. Суха този път, с пари в джоба и без гладни мечки наоколо. Тази нощ, ако искаш. — Така, ето, че измяната се превърна от тайни помисли в изречени думи.
Мълчанието се проточи и той заби поглед в пода между коленете си.
Гласът й беше толкова нисък, че едва го чуваше.
— Колко удобно за теб. Така няма да ти се наложи да отговаряш пред никого. Нито да изричаш опасни истини в името на нечия чест. Всичко ще си продължи — за теб — постарому.
Той рязко завъртя глава. Лицето й беше пребледняло.
— Това едва ли е възможно. — каза Ингрей. — Вече и на моя гръб е нарисувана мишена. — Устните му се дръпнаха и оголиха зъбите му в онази особена усмивка, която обикновено караше хората да му правят път.
— Смешно ли ти е?
Ингрей се замисли над въпроса й.
— Във всеки случай събужда любопитството ми.
Аяда потропа с пръсти по плочите на пода. Прозвуча като трополене на далечни ноктести лапи.
— Толкоз за висшата политика. А висшата теология?
— Какво по-точно?
— Усетих бог да минава покрай мен, Ингрей! Защо?
Той отвори уста. Поколеба се.
Тя продължи със същия трескав шепот:
— През целия си живот съм се молила и никога не бях получавала отговор. Вече почти не вярвах в боговете, а ако вярвах, то беше колкото да ги прокълна за безразличието им. Те предадоха баща ми, който им бе служил вярно през целия си живот. Предадоха майка ми, или пък бяха безсилни да я спасят, което е също толкова лошо, ако не и по-лошо. Ако един бог е дошъл при мен, със сигурност не е дошъл за мен! Къде слагаш това във всичките си сметки?