— Висшата дворцова политика, — бавно каза Ингрей — е най-безбожното нещо, което познавам. Ако решиш да продължиш към Изтокдом, значи сама си подписваш смъртната присъда. Мъченичеството може и да е слава, но самоубийството е грях.
— А ти към какво ще продължиш, лорд Ингрей?
— Самият лорд Хетвар е мой патрон. — „Така мисля“. — А ти няма да имаш никого на своя страна.
— Не може всички храмови свещени в Изтокдом да са продажни. А мога да разчитам и на майчиния си кин!
— Граф Язовбряг беше на съвещанието, което реши да изпрати мен. Сигурна ли си, че е бил там да защитава интересите ти? Аз не съм.
Тя дръпна полите си по-далеч от него и заяви:
— Сега ще се помоля за напътствие. А ти можеш да млъкнеш. — И се просна на пода, в поза на най-дълбоко смирение, ръцете разперени настрани, лицето й извърнато от него.
Ингрей легна по гръб и се загледа в тавана, ядосан и замаян. Гадеше му се. Отварата на Херги май вече не действаше толкова добре. Обърканите му мисли се завъртяха в кръг, после се отнесоха, но не в молитви. Той позволи на уморените си очи да се затворят.
След неизвестно колко време троснатият глас на Аяда го върна към действителността:
— Ти молиш ли се, или дремеш? И което и от двете да правиш, свърши ли вече с него?
Той с мъка отвори очи и я видя над себе си, права. Явно бе задрямал, защото не я беше чул да става.
— На ваше разположение съм, мадам. — Понечи да стане, успя да преглътне стона си и пак се отпусна на пода.
— Ами, да, не съм изненадана, между другото. Нали видя какво си направил на онези бедни вериги? — И му подаде ядосано ръка. Любопитен колко й е силицата, той хвана китката й с две ръце. Тя се изпъна назад като моряк, който дърпа въже, и Ингрей едва не се претърколи в краката й.
Излязоха под светлината на есенното слънце и Ингрей попита:
— И какви напътствия получихте след всичките си молитви, мадам?
Тя прехапа устни.
— Никакви. Макар че сега мислите ми не са в такъв хаос, което показва, че малко тиха медитация може да е от полза. — Косият поглед, който му хвърли, беше пълен със загадки. — Не чак в такъв хаос. Просто… Непрекъснато се сещам за…
Той изсумтя окуражително.
И тя изтърси:
— Още не мога да повярвам, че Халлана се е омъжила за Осуин!
Намериха надзирателката на Аяда в общото помещение на странноприемницата. Седеше в ъгъла с конник Жеска, сбрали глави; на масата пред тях имаше халби и един поднос с корички, остатъци от сирене и обелки от ябълки. Разходката по топлата улица беше отпуснала малко схванатите мускули на Ингрей и с надеждата, че по-скоро върви, а не куцука като някой престарял дядо, той се приближи към тях. Те млъкнаха и вдигнаха глави.
— Жеска. — Ингрей кимна към подноса: сети се, че още не е ял. — Хубава ли е храната тук?
— Сиренето е превъзходно. Бирата обаче не струва — вкисната е.
Аяда се ококори, но се въздържа от коментар.
— А. Благодаря за предупреждението. — Той се наведе, взе една коричка и задъвка. — И за какво толкова си говорите вие двамата?
Надзирателката, изглежда, се поуплаши, но Жеска с известно предизвикателство каза:
— Разказвах й някои от историите за Ингрей.
— Историите за Ингрей? — повтори Аяда. — Толкова ли са много?
Ингрей се постара да не се намръщи още повече.
Жеска се ухили доволно и каза:
— Тъкмо разказвах историята как керванът на Хетвар беше нападнат от разбойници в гората при Алденна, по обратния път от Дартака, и как си спечелихте службата при него. В края на краищата моята лична препоръка пред печатника свърши работата.
— Така ли? — измърмори Ингрей; опитваше се да реши дали Жеска говори глупости от нерви, или не. И ако е така, защо.
— Бяхме голяма група — продължи Жеска към жената, — и добре въоръжени, само че бандитите се криеха от доста време в гората и вече наброяваха двестатина души с новите им попълнения — главно от прогонени войници, бегълци и престъпници. Тормозеха целия район и явно сме им се сторили достатъчно богата плячка, защото решиха да си изпробват късмета с нас. Яздех точно зад Ингрей, когато ни нападнаха. Много скоро разбраха каква грешка са направили. Нашият човек върти меча удивително.
— Не съм чак толкова добър. — каза Ингрей. — Просто тях не ги биваше.
— Не казах „добър“, казах „удивително“. Виждал съм майстори на меча и вие не сте такъв, аз също. Само че необичайните ви движения… изобщо не би трябвало да сполучат, но… Когато стана ясно, че никой няма да ви надвие, стига да имате достатъчно място да въртите меча, един, дето беше голям като мечка, успя да ви сгащи отблизо. Аз бях на петнайсетина крачки от вас и си имах мои проблеми, но все пак… вие си метнахте меча във въздуха, стиснахте главата на онзи, скършихте му врата, после уловихте падащия меч, обърнахте се и обезглавихте разбойника, който ви нападаше изотзад. Всичко това с едно непрекъснато движение.