— Тръгнали са — поне така им наредих. Кога са тръгнали и колко бързо се придвижват, не знам. Улкра едва ли се надява на топло посрещане в Изтокдом.
— Няма значение. Докато ми остане време да се занимая с тях, без съмнение ще са пристигнали. — Той въздъхна. — На конете ми ще им дойде добре малко почивка. Би ли уредил нещата така, че да тръгнем по обед? Ще ни остане време да стигнем до Волска ливада преди мръкнало.
— Разбира се, милорд — официално отвърна Ингрей и кимна отсечено на умърлушения Жеска. Уенцел им махна за довиждане, обърна се и влезе в храма.
— И какво толкова имаше да ти каже граф Конскарека? — попита Ингрей, докато вървяха по улицата.
— Не е доволен. Изтръпвам като си помисля какво щеше да е, ако харесваше шурей си. Но и сега е ясно, че не е доволен от цялата тази каша.
— Това и аз го разбрах.
— Все пак е впечатляващ млад мъж, по свой си начин, въпреки външността си. Това си го помислих още на сватбата му с принцеса Фара.
— В какъв смисъл?
— Ами… Не че направи нещо особено. Просто така и не…
— Така и не какво?
— Ами… трудно е да се обясни. Не направи нито една грешка, нито изглеждаше изнервен, нито закъсняваше, нито подраняваше… никога не се напиваше. Само че това някак просто ти действа на… Страховит, това е думата, която ми бяга. В някакъв смисъл ми напомня за теб, по акъл, ако не по мускули. — Жеска се поколеба, после, съвсем благоразумно, реши да спре дотук със сравнението, преди да се е хлъзнал по нанадолнището в блатото.
— Ние сме братовчеди — отбеляза Ингрей.
— Така е, милорд. — Жеска го изгледа косо. — А, интересува се от Просветена Халлана.
Ингрей се навъси. „Е, това е неизбежно“. Със сигурност Уенцел щеше да подхване и него по този въпрос още преди да е паднала нощта.
Храмовият свещен на Средноград беше обикновен млад дякон и стълпотворението в градчето му го беше хвърлило в дива паника. Но каквито и церемонии да бяха заръчани на граф Конскарека, ясно беше, че още не са започнали.
Кавалкадата напусна градчето точно по обед с мрачна ефикасност, каквато дори Ингрей в най-гадното си настроение не би посмял да наложи. Той тайничко аплодираше организацията на графа и остави на пребледнелия дякон достатъчно тежка кесия, която да компенсира страховете му.
Средноград още не беше се скрил от поглед зад тях, когато Уенцел изравни дорестия си кон с коня на Ингрей и измърмори:
— Да пояздим заедно. Трябва да говоря с теб.
— Както кажеш. — Ингрей смуши коня си в тръс и кимна успокоително на Аяда на минаване покрай фургона. Уенцел я удостои с донякъде нееднозначен поздрав.
Когато разстоянието между двамата и кортежа нарасна достатъчно, Уенцел се обърна към Ингрей.
— Къде намерихте бирения фургон?
— В Тръстиков мочур.
— Ха. Поне едно нещо в това погребение ще е по вкуса на Болесо. Във Волска ливада ще ни чака посребрена кралска катафалка, ако са я довлекли вече от Изтокдом. Надявам се да не събори някой мост по пътя.
— Като нищо. — Ингрей се опита да скрие усмивката си.
— Цял куп слуги от домакинството ми ще ме чакат във Волска ливада, за да се погрижат за удобството ми тази нощ. И за твоето, ако искаш. Препоръчвам ти го. Места за нощувка няма да се намерят и на десеторна цена, когато целият двор се изсипе за процесията.
— Благодаря — искрено каза Ингрей. С очите си беше виждал, на зле организирани краяски излети, как отчаяни царедворци се дуелират за правото да положат телесата си в някой плевник. Уенцел със сигурност вече си беше запазил най-хубавите стаи.
— Разкажи ми за тази Просветена Халлана, Ингрей — без предисловие рече Уенцел.
Поне не го смъмри, че не е споменал за нея досега. Ингрей се зачуди дали това е повод за облекчение.
— Стори ми се точно такава, за каквато се представи. Приятелка на лейди Аяда от детските й години. Била е лечителка в някакъв форт от ордена на Сина, някъде в тресавищата по западната граница. По същото време бащата на Аяда бил лорд-посветен и капитан на форта.
— Чувал бях това-онова за лорд ди Кастос. Аяда е споменавала за него. Само че съвпадението ми се струва странно. Магьосник, свързан с лейди Аяда — и новото й душевно попълнение, — изчезва от Глиганска глава. Няколко дни по-късно магьосник — или магьосница, свързана с лейди Аяда — пристига при нея в Червени яз. Това двама магьосници ли са, или един и същ?
Ингрей поклати глава.
— Не мога да си представя как Просветена Халлана би останала незабелязана в Глиганска глава. Тя определено се набива на око. Освен това е в напреднала бременност, което, доколкото разбирам, поставя значителни ограничения върху способностите й да използва демона си. Оттеглила се е в някаква отшелническа хижа в Сухо листо като предпазна мярка. Макар доказателствата ми да са косвени, съм сигурен, че Болесо вече е бил нагазил дълбоко в ужасните си експерименти, когато преди половин година закла слугата си. Което означава, че по онова време обслужващият го магьосник е бил в Изтокдом или някъде наблизо.