Вече си беше нощ, когато започнаха твърдо да отблъскват лъчезарните опити на другарите си, в момента и по съвместителство кухненски помощници, да им допълват чиниите. Намерението на Ингрей времето и храната да го отрезвят достатъчно, за да стане и да тръгне към двореца на печатника, изглежда, трябваше да се поотложи.
Гъгнивите разговори позатихнаха и един от мъжете отправи някаква молба към принца, който се усмихна и поклати глава, но после, изглежда, омекна. Компромисът включваше подканящ жест към Отовин.
— Искат истории — прошепна Джокол на Ингрей, когато Отовин се изправи, стъпи с единия си крак на пейката и се окашля да си прочисти гърлото. — Много ще има тази вечер.
Предложиха им ново питие. Ингрей отпи предпазливо. Този път вкусът беше на борови иглички и лампено масло и дори хората на Джокол го пиеха в малки чашки.
Отовин подхвана с носовия изговор на островите, който сякаш подскачаше из шатрата на ритмични приливи и отливи. Диалектът, за силно раздразнение на Ингрей, беше сякаш току отвъд познатата му реч и само от време на време по някоя различима дума изпъкваше сред речевия поток. Дали думите носеха същото значение като на езика на Лесовете, или бяха просто звукови съвпадения? Не можеше да прецени със сигурност.
— Разказва историята за Йета и трите крави — прошепна Джокол на Ингрей. — Тя е любима на всички.
— Можете ли да я преведете? — прошепна на свой ред Ингрей.
— Уви, не.
— Много е трудна ли?
Джокол се изчерви.
— Много е мръсна.
— Е и, да не би да не знаете всички мръсни думички?
Джокол се изкиска доволно, облегна се назад, кръстоса крака и забарабани с ръка по коляното си в такт с гласа на Отовин. Ингрей разбра, че току-що е успял да се пошегува. Въпреки езиковата бариера. И то без даже да обиди принца. Усмихна се глуповато и отново отпи от течните си борови иглички. Мъжете по пейките и покрай стените на шатрата избухнаха в смях и Отовин се поклони, после седна и си взе заслуженото питие. Изглежда, традицията повеляваше да го гаврътне на един дъх. Островитяните го поздравиха с гръмки ръкопляскания, после започнаха да подканят настойчиво своя принц, който накрая отстъпи и на свой ред стана на крака. След кратко шумолене и шепот в шатрата се възцари такава тишина, че се чуваше плисъкът на вълните в корпуса.
Джокол си пое дълбоко дъх и започна. След първите няколко изречения Ингрей си даде сметка, че принцът разказва в мерена реч, ритмична и със сложен звукопис. След още няколко минути му стана ясно, че разказът няма да е нито кратък, нито простичък.
— Това приключенска история, добре — сподели Отовин с Ингрей, както обикновено шепнешком и иззад шепа. — Напоследък разправя само любовни истории.
Гласът на Джокол заливаше Ингрей като полюляването на лодка, на люлка, на бавен конски ход. Ритъмът не се промени и на йота, нито веднъж не се поколеба в търсене на дума или израз. Слушателите му понякога се кискаха, понякога ахваха, но през повечето време седяха като омагьосани, с полуотворени устни, а светлината от лампите галеше лицата им и се отразяваше в очите им.
— Научил е наизуст всичко това? — с удивление прошепна Ингрей на Отовин и при неразбиращия поглед на островитянина повтори, като се почука по челото. — Всичките думи са в главата му?
Отовин се усмихна гордо.
— Тези и още стотици, стотици други. Защо мислиш го наричаме Главоцеп? От неговите истории направо ни се пръскат главите. Сестра ми Брейга ще е най-щастливата жена, да.
Ингрей се облегна назад, глътна още малко борови иглички и се мисли за природата на думите. И за предразсъдъците.
След изумително дълго време Джокол завърши разказа си сред оглушителните аплодисменти на хората си. Развикаха се пак, когато той си гаврътна чашката. Принцът се ухили глуповато и размаха ръце, когато мъжете се развикаха за още, колкото на него, така и един на друг коя точно история да си поръчат.
— Скоро, скоро! Скоро ще е готова — обеща той, като се потупа по устните, после се облегна назад с отнесена усмивка.
Друг мъж стана да разкаже история, не в рими обаче, и ако се съдеше по дивашкия смях на публиката, и тази беше от онези, които принц Джокол се притесняваше да преведе.