— Не са били аматьорски напъни от скука. Били са сериозни и успешни опити, макар и зле контролирани и неблагоразумни, и са довели пряко до състояние на ума, което мога да нарека единствено лудост със склонност към насилие. Което пък ме кара да се питам, по очевидни причини, откога продължават. Уен… има подозрение, че на един или друг етап принцът се е ползвал от съдействието на незаконен магьосник. Според лейди Аяда Болесо си е бил съчинил някаква безумна теория, че ритуалите ще го дарят със свръхестествена власт над благородните родове от Лесовете. Удушил е леопард същата нощ, когато се е опитал да я изнасили, и тя го е убила в опит да се защити.
Хетвар погледна разтревожено Биаст, който слушаше навъсено, после каза:
— Според лейди Аяда? Вярвам, че съзираш проблема в това.
— С очите си видях леопарда, кордата, с която е бил удушен, рисунките по тялото на Болесо и стаята, където се е разиграло всичко. Улкра и още неколцина от свитата на принца могат да го потвърдят. Вярвам й без никакво съмнение. Повярвах й още отначало, но по-късно друг инцидент затвърди убеждението ми.
Хетвар го подкани с жест да продължи. Изражението му беше повече от мрачно.
— Стана ми ясно… разкри ми се… — Оказваше се по-трудно, отколкото беше предполагал. — Някой, в Изтокдом или другаде, е заговорничил да убие затворничката ми. За мен остава неясно кой и защо. — Следеше с крайчеца на окото си Биаст: принцът, изглежда, се стресна. — Стана ясно как.
— И кой е бил въпросният убиец?
— Аз.
Хетвар примигна и започна предупредително:
— Ингрей…
— Разбрах го след четири неуспешни опита да отнема живота на затворничката си и с помощта на една храмова магьосница, която срещнахме в Червени яз. Просветена Халлана — била е ученичка на Просветен Левко — откри, че посредством магия ми е било направено нещо като заставящо заклинание. Според нея не става въпрос за обичайната демонска магия, нито е свързано по друг начин със силите на белия бог.
— Разбери, Ингрей, аз не те — все още — не те обвинявам в умопомрачение, но определено не виждам как който и да е, какво остава за обикновена млада жена, би оцелял в двубой с теб — каза съвсем сериозно Хетвар.
— Оказа се, че тя може да плува. Един от многото й таланти. Магьосницата развали заклинанието в Червени яз, за всеобщо облекчение. — Това беше достатъчно близко до истината за настоящите му цели. — Събитието беше крайно необичайно, поне от моя гледна точка.
— Изглежда, и според Жеска е било такова — измърмори Хетвар.
Със съвсем спокоен глас Ингрей каза:
— Вбесен съм отвъд точката на поносимост, че са ме използвали така.
Намерението му беше това да прозвучи като сдържано недоволство, но по въглените в стомаха и по треперенето на ръцете си разбра, че е вложил в думите си много повече искрен плам, отколкото беше планирал. Биаст изсумтя, а Хетвар, който го гледаше внимателно, застина.
— Чудех се дали не сте го наредили вие, сър — продължи Ингрей със същата смъртоносна интонация.
— Не, Ингрей! — отсече Хетвар. Очите му се бяха разширили; ръцете му, положени върху плота на писалището, не посегнаха към дръжката на шпагата му. Ингрей обаче долови напрежението в тях.
Четири години беше наблюдавал как Хетвар извърта истини и лъжи според изискванията на ситуацията. Кое беше сега? Главата му туптеше, кръвта му сякаш завираше. Какво беше Хетвар — конспиратор, инструмент или нямаше нищо общо с това? Хрумна му, че всъщност не се налага да гадае.
— Кажете истината!
— Не съм!
Затисна ги тишина, изведнъж, като удар с бойна брадва. Биаст сякаш беше залепнал за облегалката на креслото си.
„Или пък щеше да е по-добре, ако си бях прехапал езика“.
— Добре е, че вече го знам, сър — каза Ингрей насила спокойно и съзнателно се отпусна. „Да те видим сега как ще се измъкнеш“. — Как е свещеният крал напоследък?
Мълчанието се проточи твърде дълго. Хетвар не сваляше очи от него. После даде знак на сащисания Биаст да отговори.
Биаст, след като погледна въпросително печатника, облиза устни и каза:
— Отидох да видя баща си, преди да дойда тук. По-зле е, отколкото си мислех. Позна ме, но говорът му е силно затруднен, освен това е прежълтял и много слаб. Заспа почти веднага. — Принцът замълча за миг, после гласът му съвсем се сниши. — Кожата му е като хартия. Той винаги е бил… никога не е… — И млъкна точно преди гласът му да се пречупи.
— Сигурно — рече предпазливо Ингрей, — сигурно и двамата се замисляте за риска от скорошни избори.