Хетвар кимна. И Биаст кимна, по-неохотно. Притворените очи на принц-маршала само отчасти скриваха глождещата го тревога, а в погледа, който хвърли на Хетвар, ясно се четеше въпросът дали зловещият бунт на Ингрей е обичайното поведение на позорно известния му подчинен, или е нещо ново. Изражението на Хетвар не разкриваше нищо освен недоволството му.
— В голяма степен съм убеден, че забранените експерименти на Болесо са се прицелвали в свещения трон — каза Ингрей.
— Но той е по-малкият! — възрази Биаст, после добави: — Беше.
— Това би могло да се промени. С помощта на магия вашето убийство би могло да мине за нещастен случай или естествена смърт. Както лично се убедих.
Хетвар изведнъж потъна в дълбок размисъл.
— Вярно е — промърмори накрая, — че се купиха и продадоха повече гласове, отколкото съществуват реално. Чудех се къде ли потъват…
— Какъв е рискът принц-маршалът да не наследи трона? — попита Ингрей Хетвар, като кимна дипломатично на Биаст. — Ако кралят почине сега, когато толкова много знат се е събрала в Изтокдом за погребението на Болесо, струва ми се, че до избори може да се стигне много бързо.
Хетвар сви рамене.
— Ястребинобърдо и цялата им източна фракция отдавна чакат този момент, както всички знаем. Изгубиха трона преди цели четири поколения, но още ламтят да си го върнат. Доколкото мога да преценя, не са събрали достатъчно сигурни гласове, но ако броим несигурните… Ако Болесо тайно ги е вербувал, значи сега те отново са пръснати.
— Смятате ли, че тези пръснати гласове ще се стекат към фракцията на брат му? — Ингрей погледна Биаст, който, изглежда, все още се опитваше да проумее мисълта за братоубийство и това го вкисваше тотално.
— Може би не — измърмори Хетвар, свъсил вежди. — Благородниците от кин Лиситрън, макар да разбират, че техният лорд не може да спечели, със сигурност знаят, че ще имат решителния глас, ако се стигне до близки резултати. Ако родовете неколкократно стигнат до задънена улица в избора си, спорът може да се прехвърли на бойното поле.
При тези думи ръката на Биаст не се поколеба да легне върху дръжката на меча — жест, който Хетвар не пропусна да забележи. Печатникът вдигна успокоително ръка.
— Ако принц Биаст бъде отстранен — предпазливо рече Ингрей, — а всъщност и без значение дали бъде отстранен, или не, струва ми се, че заклинанието, което може да принуди човек към убийство, може също толкова тайно да му вмени как да гласува.
До този момент си беше мислил, че е приковал максимално вниманието на Хетвар. Сега се убеди, че е грешал.
— Наистина — промълви Хетвар. Едва ли можеше да стане още по-неподвижен, но пък неподвижността му стана по-студена. — А… Ингрей… ти можеш ли да долавяш такива заклинания?
— Вече да.
— Хм. — Хетвар го изгледа, сякаш го виждаше за пръв път. „И ето че съм спасен, поне в очите на Хетвар. Може би“. Хетвар изпъшка — нещо средно между стон и въздишка — и прокара ръце през косата си.
— А аз си мислех, че ще се задоволят с подкупи, принуда, заплахи и двойна игра. — Очите му се вдигнаха отново към Ингрей, присвити от нова мисъл. — И кого подозираш ти в тази незаконна магия? Освен мен — добави сухо.
Ингрей му кимна любезно и в знак на извинение. Извинение, но не и съжаление. „Ако ти е мил животът, пази си тайните, и моите…“
— Все още не разполагам с достатъчно неопровержимо доказателство, на което да стъпя. Това е сериозно обвинение.
Хетвар сви устни.
— Талантът ти да омаловажаваш нещата не те е напуснал, както виждам. С това ще се заеме Храмът, както знаеш.
Ингрей кимна, кратко и недоволно. Искаше магът — дори и насаме с мислите си той все още избягваше твърде специфичните термини „магьосник“ и „шаман“ — искаше магът, който му бе направил това, да си плати. Никак не беше сигурен обаче, че иска и самият той да погине заедно с него. Но мисълта, че поне Хетвар е като здрава стена зад гърба му, му носеше огромно облекчение. Надяваше се, че не е отслабил тази стена, подлагайки я на изпитание.
И щом Хетвар не бе в съглашение с човек или с кликата, наумила си да убие Аяда, дали един призив към справедливост не би намерил благодатна почва? Пък и кога по друго време през следващите няколко дни щеше да се озове очи в очи с Биаст?
— Остава въпросът за лейди Аяда — каза Ингрей. — Ако искате да прикриете лудостта и богохулството на Болесо, един публичен съдебен процес би бил крайно неподходящ. Най-добре ще е разследването да постанови самозащита, или още по-добре — злополука, и да я пуснат по живо по здраво.
— Тя е убила брат ми — каза Биаст негодуващо.
— Ами тогава нека плати кръвнина според традицията на Старите лесове — нещо в границите на разумното — добави Ингрей предпазливо. — Така и честта ще бъде спасена, и дискретността ще се запази.