— Лейди Аяда… къде е?
Преди портиерът да е отворил уста, трополене по стълбите отговори на въпроса му. Аяда литна надолу към тях, а надзирателката подтичваше след нея и викаше:
— Госпожице, не бива, върнете се да си легнете…
Ингрей изправи гръб и стисна здраво протегнатите й към него ръце.
— И ти ли…
— Видях…
— Ела! — Той я повлече към салона. — Оставете ни! — извика той през рамо. Портиерът, малкият му помощник, надзирателката и слугинята се люшнаха назад като есенни листа при силен порив на вятър. Ингрей затвори с трясък вратата.
Двамата пуснаха ръцете си и се прегърнаха трескаво, с много малко романтика и много-много страх. Ингрей не знаеше кой от двамата трепери по-силно.
— Ти какво видя?
— Него видях, Ингрей, Него чух. Не беше сън този път, нито ухание в мрака — видение наяве, съвсем ясно. — Тя го избута назад да го погледне в лицето. — Видях и теб. — Неверие се изписа на лицето й, макар и явно не по повод на видението й. — Ти стоеше лице в лице с бог и нищо по-добро не можа да измислиш от това да спориш с Него! — Тя го стисна за раменете и го разтърси. — Ингрей!
— Той прие Болесо…
— Видях го с очите си! О, по милостта на Сина, очистена бях от прегрешението си. — Сълзи се търкаляха по истинското й лице, така както се бяха стичали и по лицето й в съня. — И с твоята милост също, о, Ингрей, такова нещо стори ти… — Тя целуваше лицето му, хладните й устни се плъзгаха по горещото му потно чело, по клепачите му, по бузите му.
Той се дръпна лекичко и каза през стиснати зъби:
— Аз не правя такива неща. Такива неща не се случват на мен.
Тя го погледна втренчено.
— Случват ти се доста често, бих казала.
— Не! Да… богове! Все едно съм се превърнал в някакъв скверен гръмоотвод посред гръмотевична буря. Чудеса, трябва да стоя далеч от погребални чудеса, те свръщат от мишените си и поразяват мен. Не искам, не мога…
Лявата й ръка стисна неговата дясна. Тя погледна надолу.
— О!
Нещастната превръзка пак беше подгизнала. Без да каже нищо, Аяда отиде при бюфета, разрови набързо едно чекмедже и намери парче ленено платно.
— Хайде, седни. — Заведе го до масата, свали окървавения парцал и превърза стегнато ръката му. Вече и двамата започваха да дишат малко по-спокойно. За разлика от него, Аяда не беше прекосила на бегом половината столица, но той не я попита от какво толкова се е задъхала.
— Това трябва да го види лечител — каза тя, докато стягаше възела. — Нещо не е наред.
— Май си права.
Тя се наведе напред и заглади един кичур мокра от пот коса от челото му. Погледът й претърси лицето му — за какво, той не знаеше. Изражението й се смекчи.
— Може и да съм убила Болесо…
— При самозащита.
— Но благодарение на теб ми бе спестена вината боговете да го отблъснат и душата му да се скита безутешна. Все е нещо. Нещо голямо.
— Мда. Щом казваш. — За нея значи. Щом действията му я бяха зарадвали, може би си е струвало. Аяда и Синът. — Значи затова е било. Затова Те ни докараха тук. Заради незаслуженото опрощение на Болесо. Изпълнихме волята на бога, всичко свърши и сега сме захвърлени на милостта на собствената си орис.
Устните й се кривнаха нагоре.
— Колко типично за теб, Ингрей! Винаги да гледаш откъм тъмната страна.
— Все някой трябва да е реалист в цялата тази лудница!
Сега и веждите й се вдигнаха. Тя му се смееше!
— Ако събираш само минусите, едва ли ще получиш реалистичен баланс на сметките. Има и други цветове освен черното. Това беше и моето незаслужено опрощение.
Сигурно трябваше да се почувства засегнат, а не окрилен от смеха й, сякаш се носеше по водите на бълбукащ топъл поток.
Тя си пое дъх.
— Ингрей! Щом една душа, задържана в материалния свят от котвата на животински духове, е такава агония за боговете, че те да изискат чудеса от… от такива недостойни помощници като нас, какво ли са четири хиляди такива души?
— Имаш предвид твоята Ранена гора? Съня ти?
— Не мисля, че сме приключили. Мисля даже, че още не сме започнали!
Ингрей облиза устни. Разбираше внезапното й вдъхновение, да. Искаше му се да не го беше разбрал толкова лесно. Щом освобождаването на една такава душа го беше изпълнило с толкова ужас…
— Няма и да започнем, ако мен ме изгорят на клада, а теб те обесят. Не казвам, че не си права, но нека караме поред.
Тя тръсна глава в пламенно отрицание.