— Доколкото знам, аз бях единственият Зрящ там. Вие да имате друга информация по въпроса?
„Уенцел“. Щом е имало знаци, видими за Левко, то едва ли Уенцел бе останал в неведение.
— Не съм сигурен.
Левко сбърчи подозрително нос.
Аяда рече предпазливо:
— Ингрей?…
— А! — Ингрей скочи да ги представи един на друг, благодарен за това кратко бягство на завет в царството на етикета. — Лейди Аяда, това е Просветен Левко. Аз съм, хм… разказвал съм на всеки от вас по нещичко за другия. Просветени, ще седнете ли? — И му предложи третия стол. — Очаквахме ви.
— Боя се, че не мога да кажа същото за вас. — Левко въздъхна, отпусна се тежко на стола и размаха ръка пред лицето си. — Всъщност вие ставате все по-неочаквани с всеки час.
Ингрей се поусмихна в знак, че оценява играта на думи, и пак седна до Аяда.
— И за самия мен е неочаквано. Не знаех… Нямах намерение да… Вие какво видяхте всъщност? От ваша гледна точка? — Нямаше предвид мястото му в залата, но ако се съдеше по изражението на свещения, нямаше нужда да обяснява това.
Левко си пое шумно дъх.
— Когато заведоха животните при трупа първия път, се опасявах, че резултатът няма да е еднозначен. По принцип се опитваме да избягваме такива резултати — те са крайно мъчителни за близките на покойника. А в този случай подобен резултат би бил катастрофален. Дяконите имат указания да, хм, да подсилват отклика на своето животно, за по-голяма яснота. Да подсилват, обърнете внимание, не да подменят или променят. Боя се, че тази традиция е била разчетена погрешно от някои мои колеги и доведе до опита за измама онзи ден. Или така поне показа нашето разследване. Нито един от ордените не остана доволен от разкритието, че някои от хората ни са се поддали на изкушението и са отстъпили пред подкупи или заплахи. Такава корупция се подхранва от собствения си успех, ако не бъде спряна навреме.
— Не са ли се страхували от гнева на своите богове? — попита Аяда.
— Дори гневът на боговете се нуждае от човешки канал, по който да се изяви. — Левко измери Ингрей с поглед. — Като проводник на божествен гняв, вие свършихте чудесна работа онзи ден, лорд Ингрей. Не бях виждал конспирация да се саморазкрие толкова охотно, че даже и с нетърпение.
— Радвам се, че съм могъл да услужа — изръмжа Ингрей. Поколеба се. — Тази сутрин се случи за втори път. Вторият бог, с когото се кръстосаха пътищата ми в рамките на три дни. Ледената мечка сега ми струва като прелюдия — вашият бог беше там вътре в прокълнатото създание.
— Там и трябва да е, ако погребалното чудо е истинно.
— Чух глас в главата си, когато се изправих лице в лице с мечката.
Левко застина.
— Какво ви каза той? Спомняте ли си точните думи?
— Едва ли бих могъл да ги забравя. „Виждам, че сега палето на Брат ми е в по-добра кожа. Добре. Моля, продължи“. А след това гласът се засмя. — Ингрей добави раздразнено: — Не бих казал, че ми помогна много. — И по-тихо: — Изплаши ме. А сега си мисля, че не съм се изплашил достатъчно.
Левко се облегна назад и се нацупи.
— Вашият бог ли е бил там, в мечката? Как мислите? — настоя Ингрей.
— О… — Левко размаха ръце, — в това няма съмнение. Знаците за свещеното присъствие на Копелето не могат да се сбъркат, поне от онези, които Го познават. Писъците, врявата, хората, които тичат в кръгове… оставаше само някой да избухне в пламъци, за да е пълна картинката, а за миг си помислих, че вие ще ни сюрпризирате и с това. — После добави утешително: — Раните от изгаряне на дякона ще заздравеят за няколко дни. Във всеки случай той не смее да се оплаква от наказанието си.
Аяда вдигна вежди.
Ингрей се окашля.
— Тази сутрин обаче не беше вашият бог.
— Да. И толкова по-добре навярно. Синът на есента ли беше? Аз съзрях само леко раздвижване при стената, когато се строполихте, усетих Присъствие и припламване като от оранжев огън, когато жребчето най-после реагира. Не го видях с очите си, както сигурно разбирате.
— Сега вече разбирам — въздъхна Ингрей. — Аяда беше там. Във видението ми.
Левко извърна рязко глава към нея.
— Нека тя ви разкаже — продължи Ингрей. — Беше нейно… струва ми се, че чудото беше нейно. — „Не мое“.
— Двамата сте имали едно и също видение? — удивено възкликна Левко. — Разкажете ми!
Тя кимна, вгледа се за миг в Левко, сякаш още не беше решила дали да му се довери, погледна отново Ингрей и започна:
— Споходи ме като гръм от ясно небе. Бях в стаята си горе, тук, в къщата. Изведнъж ми стана горещо, почувствах се странно и усетих, че се свличам на пода. Надзирателката ми реши, че съм припаднала, и ме вдигна на леглото. Предния път, в Червени яз, съзнавах по-ясно реалността около себе си, но сега… бях изцяло във видението. Най-напред видях Ингрей, в дворцовото му облекло — същото, което носи сега, но преди това не го бях виждала в тези дрехи. — Тя замълча и изгледа дрехите му, сякаш да добави още нещо, но после само поклати глава и продължи: — Вълкът му тичаше край него. Голям и тъмен, но толкова красив! Аз бях вързана с верижка от цветя за моя леопард и той ме дърпаше напред. А после богът се появи откъм дърветата…