Равният й глас предаде събитията почти така, както Ингрей ги беше изпитал сам, макар и от друга гледна точка. Гласът й потрепна леко, докато цитираше думите на бога. Буквално, доколкото Ингрей можеше да си ги спомни — изглежда, и тя беше усетила същото като него, реч, която се изписва в съзнанието ти с букви от негаснещ огън. Той отклони поглед, когато дойде ред да бъдат цитирани собствените му непочтителни забележки, и стисна зъби.
Сълзи искряха в очите й, когато завърши:
— … и Ингрей го попита какво става с последния останал шаман щом няма друг, който да го очисти и изпрати, но богът не отговори. Останах с впечатлението, че не знае. — Тя преглътна.
Левко опря лакти на масата и разтърка очи.
— Усложнения — измърмори той неодобрително. — Разбира се, че ще ме е страх да отварям писма от Халлана.
— Дали това би могло да се отрази на делото на Аяда, как мислите? — попита Ингрей. — Ако се стигне до даване на показания? Докъде е стигнала подготовката по процеса? Мисля… предполагам… че тези новини стигат рано до вас. — Тоест, ако тънката прилика между Левко и Хетвар се простираше и отвъд възрастта и стила на поведение.
— О, да. Клюките в храма надминават и тези в двора, кълна се. — Левко засмука долната си устна. — Доколкото знам, орденът на Бащата е назначил петима съдии за предварителното разглеждане.
Това само по себе си беше важна новина — дребните случаи, или онези, които щяха да бъдат третирани като дребни, обикновено получаваха трима такива съдии, или един, или ако обвиненият съвсем нямаше късмет — някой младши дякон, който още се учи на занаята.
— Знаете ли нещо за убежденията им? — „Или нещо против тях?“
При този въпрос Левко вдигна вежди.
— Мъже с благородно потекло и с богат опит в углавните обвинения. Улегнали хора. Предполагам, че още утре ще започнат да разпитват свидетелите.
— Хм — каза Ингрей. — Видях, че конник Улкра е пристигнал. Сигурно и цялото Болесово домакинство е пристигнало заедно с него от Глиганска глава. Което означава, че вече нищо не пречи разглеждането да започне. Ще ме призоват ли да дам показания?
— Понеже не сте били там, когато е умрял принцът, едва ли. Вие искате ли да свидетелствате?
— Може би… не. Не съм сигурен. Какъв опит имат тези улегнали мъже в сферата на свръхестественото?
Левко изсумтя.
— Е, това винаги е проблем.
Аяда следеше разговора им, свъсила вежди.
— Защо?
Левко я изгледа преценяващо.
— Твърде много от свръхестественото — а и от свещеното между другото — е въпрос на вътрешно преживяване. По тази причина свидетелските показания за тези неща обикновено са изкривени. Хората лъжат. Заблуждават себе си или другите. Често им бива внушавано, чрез убеждения, заплаха или промиване на мозъка, че са видели неща, които не са. А и честно казано, понякога хората просто са луди. Всеки млад съдия от ордена на Бащата скоро разбира, че ако отхвърля всички подобни свидетелства в самото начало, не само ще си спести много време и нерви, а и ще е прав, девет случая от десет, ако не и повече. По тази причина условията за приемане на подобни твърдения в съда станаха много строги. По правило трима храмови свещени с изострени възприятия и добра репутация трябва да гарантират един за друг и за свидетелските показания.
— Вие сте точно такъв храмов свещен, нали? — попита Аяда.
— Такъв съм, но съм един.
— Но в тази стая сме трима!
— Хм, относно изострените възприятия — може би, но ви липсва много по отношение на храмовата принадлежност и добрата репутация, уви. — Сухият му поглед натежа колкото върху Аяда, толкова и върху Ингрей.
Ингрей си помисли, че Халлана би била друг подходящ свидетел. Но точно сега трудно биха уредили присъствието й. Макар че ако заложеше на тактиката на протакането, би могъл да изпрати куриер до Сухо листо. Остави тази мисъл за по-късно.
Аяда потри челото си и попита жално:
— Не ни ли вярвате, Просветени?
Левко стисна устни.
— Да, да, вярвам ви, Копелето да ми е на помощ. Но достатъчно доверие за частни действия и достатъчно доказателства за съдебен процес са две различни неща.
— Частни действия? — повтори Ингрей. — От името на Храма ли говорите, Просветени?